Изкуство

"Дани и дълбокото синьо море"

Малко подозрително, скептично и с неохота отидох на "Дани и дълбокото синьо море", но...

"Дани и дълбокото синьо море"

Малко подозрително, скептично и с неохота отидох на "Дани и дълбокото синьо море". Това е спектакъл на Пловдивския тетър, гостуващ във "Възраждане". Липсата на билети и стълпотворението от млади, хубави, интелигентни и добре облечени хора (момчетата с бради, момичетата изненадващо стройни, свежи и с рокли) отдадох повече на режисьора Ованес Торосян. Ованес е звездата на БГ киното, който не за пръв път поставя (гледал съм му много хубава постановка по нашумялата руска драматуржка Ярослава Пулинович), има си театър ("Реплика") и е действително чудесен актьор. Реших, че интересът няма как да се дължи на текста на Джон Патрик Шанли (казвам само "Лунатици" и "Съмнение").

Първото ми разочарование беше постната и дрипава, лишена от въображение, творчество и сръчност сценография (Маргарита Данчева), второто - кожената пола на мъжкия персонаж! Всичко останало обаче... Браво! [[quote:0]] В полупразен бар в Ню Йорк случайно и инцидентно се запознават Роберта (Каталин Старейшинска, абсолютната ми фаворитка от прохождащите български актриси), 30-годишна мургава, изящна, гъвкава и тъничка като фиданка полупияна и нахакана самотна майка (живее още с родителите си), на която почти нищо не ѝ се разбира, но има харизма и естествен чар, и Дани (Георги Гоцин, малко преиграва), грубоват мъжествен набит простоват "мачо", самотен аутсайдер, побойник и агресивен скандалджия, хубав и животински привлекателен. Почти се скарват, след което прекарват нощта заедно.

Интимността им е по-скоро вик за помощ към събрат, отколкото удоволствие, те са с наранени души, отритнати незабележими самотници, неразбрани и пренебрегвани от околните, които се отнасят с безразличие, дори не с неприязън към тях. Дани може би е убил човек, Роберта има грях към/с баща си, който не може да си прости и за който Бог я е наказал с бавноразвиващо се дете... Тя не иска да заживее, камо ли да си позволи планове, бъдеще и щастие. А той ѝ ги предлага, наивно, честно, директно и откровено, импулсивната любов от пръв поглед не пита и се захваща за шанса с двете си изранени, изнурени, немощни и отслабени ръце.

Всичко е напразно, въпреки че "нейният нос го гледа", а "неговите уши са дружелюбни". И все пак, ако единият не се откаже и се бори, може би ще увлече и другия, рискът си заслужава, защото възможността за щастие е крехка, нетрайна и рядка като среща с кит в дълбокото синьо море. А ако това се случи, е хубаво да си с човека, когото обичаш.