ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Дани и дълбокото синьо море"

"Дани и дълбокото синьо море"

Малко подозрително, скептично и с неохота отидох на "Дани и дълбокото синьо море". Това е спектакъл на Пловдивския тетър, гостуващ във "Възраждане". Липсата на билети и стълпотворението от млади, хубави, интелигентни и добре облечени хора (момчетата с бради, момичетата изненадващо стройни, свежи и с рокли) отдадох повече на режисьора Ованес Торосян. Ованес е звездата на БГ киното, който не за пръв път поставя (гледал съм му много хубава постановка по нашумялата руска драматуржка Ярослава Пулинович), има си театър ("Реплика") и е действително чудесен актьор. Реших, че интересът няма как да се дължи на текста на Джон Патрик Шанли (казвам само "Лунатици" и "Съмнение").

Първото ми разочарование беше постната и дрипава, лишена от въображение, творчество и сръчност сценография (Маргарита Данчева), второто - кожената пола на мъжкия персонаж! Всичко останало обаче... Браво! 

Рискът си заслужава, защото възможността за щастие е крехка, нетрайна и рядка като среща с кит в дълбокото синьо море. А ако това се случи, е хубаво да си с човека, когото обичаш.
В полупразен бар в Ню Йорк случайно и инцидентно се запознават Роберта (Каталин Старейшинска, абсолютната ми фаворитка от прохождащите български актриси), 30-годишна мургава, изящна, гъвкава и тъничка като фиданка полупияна и нахакана самотна майка (живее още с родителите си), на която почти нищо не ѝ се разбира, но има харизма и естествен чар, и Дани (Георги Гоцин, малко преиграва), грубоват мъжествен набит простоват "мачо", самотен аутсайдер, побойник и агресивен скандалджия, хубав и животински привлекателен. Почти се скарват, след което прекарват нощта заедно.

Интимността им е по-скоро вик за помощ към събрат, отколкото удоволствие, те са с наранени души, отритнати незабележими самотници, неразбрани и пренебрегвани от околните, които се отнасят с безразличие, дори не с неприязън към тях. Дани може би е убил човек, Роберта има грях към/с баща си, който не може да си прости и за който Бог я е наказал с бавноразвиващо се дете... Тя не иска да заживее, камо ли да си позволи планове, бъдеще и щастие. А той ѝ ги предлага, наивно, честно, директно и откровено, импулсивната любов от пръв поглед не пита и се захваща за шанса с двете си изранени, изнурени, немощни и отслабени ръце.

Всичко е напразно, въпреки че "нейният нос го гледа", а "неговите уши са дружелюбни". И все пак, ако единият не се откаже и се бори, може би ще увлече и другия, рискът си заслужава, защото възможността за щастие е крехка, нетрайна и рядка като среща с кит в дълбокото синьо море. А ако това се случи, е хубаво да си с човека, когото обичаш.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.