Един напълно различен поглед върху красивата истина, че любовта е спасение. История за двама аутсайдери, разочаровани и гневни, които като всички нас мечтаят за най-простички и важни човешки неща – близост и сигурност. [[more]] Пиесата „Дани и дълбокото синьо море“ е първият сериозен пробив в драматургията на Джон Патрик Шанли, сценарист на „Лунатици“ и носител на „Пулицър“. Първата постановка на пиесата е през 1984 г. и в нея блестящо дебютира випускникът на Училището по драматични изкуства към Йейл Джон Туртуро.
Първата българска постановка е реализирана по превода на Параскева Джукелова, за която знам още от „Добри хора“, че има слабост към хубави човешки истории; режисьор е Ованес Торосян, в главните роли са Каталин Старейшинска и Георги Гоцин. Крайният резултат може да се показва спокойно и на най-големите сцени по света – представлението е емоционално, шеметно и силно въздействащо.
Малката театрална зала по принцип предразполага към по-близък контакт с публиката, но конкретно тук участието в действието е абсолютно непосредствено, като в началото Дани – героят на пиесата, седи в залата. Има още няколко подобни режисьорски решения, които са много свежи, различни и показват, че публиката има желание и възможност да бъде нещо повече от ръкопляскаща и смееща се тълпа.
Дани и Роберта се срещат в западнал бар в Бронкс. Той е мълчалив побойник, тя е бъбрива жертва. Контактът между тях е неизбежен, тайните им са съвсем на повърхността. Малко по-късно същата вечер и след още няколко питиета двамата се озовават в нейната стая. Пиянските им мечти и откровения са колкото трогателни, толкова и наивни. На сутринта Роберта знае, че приказката свършва и може да се надява най-много на една съвместна закуска. Дани обаче е различен, той бързо се пали, но този път също така бързо е взел най-важното решение в живота си. Двамата просто трябва да повярват, че за тях може да има по-различно бъдеще.
Каталин Старейшинска и Георги Гоцин са страхотни в главните роли – химията между тях се усеща почти физически, емоциите им са заразителни, а енергията им е неизчерпаема. Балансирането на ръба между жестокост и наивност е трудна актьорска задача и със сигурност създава дискомфорт и у публиката, защото животът често изглежда така, дори и да не искаме да го признаем. Много честен и искрен спектакъл!
Следващите представления са в Пловдив на 16 май и в театър "Възраждане" в София на 20 и 30 май.
