Изкуство

Даниъл Дей-Луис като дизайнер по костюмите – и в това гениален

Рокля на Юбер дьо Живанши е ушита от Даниъл Дей-Луис самостоятелно.

Една година стаж в ателието по костюмите на Нюйоркския балет и вечерна рокля с корсет, ушита напълно самостоятелно от първия до последния шев – ето това означава за Даниъл Дей-Луис да играе дизайнер.

Неговият прочут актьорски метод, който няма аналог в съвременното кино, често го довежда до крайности. В този случай няма нищо екстремно, просто актьорът е трябвало да доведе чувството си за стил до съвършенство и да се превърне в дизайнера Рейнълдс Уудкок – последната роля в неговата кариера.

Художникът по костюмите Марк Бриджес – номиниран за "Оскар" за работата си във филма Phantom Thread и мой личен фаворит за наградата, работи с режисьора Пол Томас Андерсън и със самия Даниъл Дей-Луис от десетилетия. Ето защо Марк отлично знае, че работата на Даниъл просто няма да се получи, ако той лично не вземе активно участие в творческия процес. Двамата – художникът и актьорът-дизайнер, часове наред разглеждат скици и модели, а копие от ето тази рокля на Юбер дьо Живанши е ушито от Даниъл Дей-Луис самостоятелно.

Да се направи филм за несъществуваща модна къща, е доста сложна задача. Всяка имитация на реални дизайнери веднага ще бъде разобличена от познавачите. Още повече че епохата във филма е една от най-добре познатите и проучени в история на модата – 1955 г., епохата на истинската женственост, осем години след дебюта на New Look на Кристиан Диор.

Това налага модна къща Woodcock да бъде изобретена от нищото. Тя трябва да има свой специфичен стил – на екрана виждаме цяла една колекция от 50 тоалета, представена с истинско модно ревю. Моделите са доста подобни на парижките, но от чувствително по-плътни платове – това е пролетна колекция, а този сезон в Англия е доста хладен. [[more]] Модната къща на Рейнълдс Уудкок си има и свой фирмен цвят – лилавото, което самият дизайнер така обича и което дискретно се вижда в собственото му облекло (чорапите, папийонките и дори автомобила му).

Работата в ателието и по изготвянето на колекцията във филма е абсолютно истинска – Даниъл Дей-Луис е бил запознат отблизо с всеки аспект и наистина е имал мнение и отношение по детайлите. Самият Пол Томас Андерсън казва, че е започнал филма си изхождайки от характера на главния герой – човек вманиачен в детайлите, почти неприятен в своята педантичност, потопен в работата си до лудост. Професията на този човек си оставала неясна, докато режисьорът не попаднал на биографията на Кристобал Баленсиага.

Останалото предстои да видим на големия екран съвсем скоро. И ако, уви, се окаже, че това наистина е сбогуването на Даниъл Дей-Луис с киното, то той безспорно е избрал да го направи по най-добрия начин. Съвършено.