ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дега или нищо

Дега или нищо

Нема, нема, па току си е.. майката! – така шопът описва гръмотевична буря. Сетих се за тази мъдрост, докато четях стотиците писания по вестници и сайтове по повод гостуването на Дега в Националната художествена галерия. След години скука на българския културния небосклон се изви такава буря, че ум да ти зайде. И Дега и неговите пластики леко и тихо потънаха в провинциалната суета на нашата култура. Затова аз няма да пиша нищо нито за тържественото откриване с 1000 поканени, наблъскани като сардели в салоните на НХГ,  нито дали е присъствал министърът на културата, нито за безумното ядене и пиене насред най-големите платна на българската  живопис. Няма да ви разправям за всички знайни и незнайни люде, дошли да бъдат видени, дори няма да ви кажа за разпоредителя, който небрежно се облегна на един от постаментите, крепящ една от фигурите на Дега.
Няма.

Там, на тази изложба става въпрос за балерините, конете и жените. И за един художник, който се е научил да улавя движението в скулптура и то не за друго, а за да ползва изваяните фигури като ескизи за платната си... Просто отидете и вижте най-известната му статуя, малката балерина със смъкнатите чорапи и тюлената поличка. Без да говорим за това, че за времето си този подход е бил направо революционен, ми се иска да призная, че тя е толкова истинска, че на човек неволно му се ще да я щипне по надутите бузки...

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...