Изкуство

Денят на полата

Поредният ден във френско столично училище, посещавано предимно от деца на имигранти, в което преподавателите са подложени на ежедневен просташки тормоз, дебелашки сексистки подигравки и унижения...

Денят на полата

Хубаво е, когато в торентите се качват продукции отпреди няколко години, нашумели навремето си (дори и в ограничен кръг). Случаят с “Последен урок” (с оригинално заглавие “La journée de la jupe” или “Денят на полата”; “жуп” е пола на френски) е точно такъв – филм на не особено известния Жан-Пол Лилиенфелд от 2008 г. със седем награди (“Сезар” за главна женска роля) и оценка 6,9 в IMdb, изнесен изцяло от великата Изабел Аджани. На всичкото отгоре актуален и злободневен – в Европа с истинския проблем на нежелаещите да се интегрират имигранти, в България с измисления проблем с ромите (грабежите за милиарди ги извършиха чисти българи, а политическата корупция се менажира пак от такива), използван от маргинални и малограмотни “защитници на българщината”.

Поредният ден във френско столично училище, посещавано предимно от деца на имигранти, в което преподавателите са подложени на ежедневен просташки тормоз, дебелашки сексистки подигравки и унижения, но тъй като трябва да са “политически коректни” с неандерталците, които се налага да образоват, имат три изхода – дебелокожие и преглъщане на обидите, снишаване и примирение или напускане. Учителката Соня Бержерак (Изабел Аджани, разбира се със "Сезар" за изпълнението си), интелигентна ерудирана жена с попрезряла хубост и наедряло тяло, но с ясни очи, открито лице и тиха смелост, се опитва да налее някакви знания, разум и способности за справяне в живота на незаинтересованите си питомци от малцинствата – дебелата, намусена и безформена Фарида (Сара Дуали), пребивания и интелигентен Мехмед (Халид Беркуз), чернокожия бабаит и малолетен престъпник Мус (Ян Ебонге) и неговия лейтенант, перфидния и хлъзгав насилник Фарид (Карим Закрауи)... Последните двама изпускат пистолет, Бержерак спонтанно го докопва и взима учениците си за заложници – акт на отчаяние и вик за помощ, защото е омерзена, изтощена и уморена от компромиси, препълнена догоре с презрението и гаврите им, и защото само така може да проведе нормален час и всички да я слушат и внимават, да разберат “урока на живота”.

Отвън никой нищо не разбира от ситуацията (кой е всъщност жертвата и заложникът), учителите и особено родителите са неадекватни, “учудени и изненадани”, викат полиция, намесва се професионалният преговарящ Лабуре (Дени Подалиде), сговорчив, предпазлив, трезв и хитър, специален отряд подготвя щурм... Оказва се, че Соня също е от имигрантско семейство, с което почти не общува (вироглава и самостоятелна е, жена, а е учила, и, о, непростимо престъпление, ходи на работа с пола)! Накрая, разбира се, пистолетът гръмва...[[more]]Канцлерът Меркел преди време каза, че “мултукултурализмът” е мъртъв. Той всъщност никога не е съществувал – има култура, доброта, толерантност, морал, принципи, ценности, плурализъм, демокрация, благородство, съпричастност, все понятия, които не търпят прилагателни (спомнете си “новия морал” на бавноразвиващия се и невеж “цар” Симеончо и “суверенната демокрация” на дребния, сив и невзрачен комплексар Путин).

Когато отиваш в една държава, трябва да се съобразяваш с нейните традиции и закони, които са я направили привлекателна за теб и добро и уредено място за живот и просперитет. Ако твоите “изконни обичаи” бяха толкова добри, нямаше да бягаш панически и с цената на всичко от мястото на ежедневната им реализация, нали. И вината, че не си интегриран, е само твоя. А различният Бог няма нищо общо и е само оправдание на дребни, зли, глупави и бездарни хорица.

Финалът на филма е великолепен, но надеждата едва проблясва, като догаряща свещ в зимна снежна виелица.

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.