Детството е за всеки от нас прекрасно, далечно и, уви, неповторимо. Останали са ни само спомени и стари снимки и понякога бихме дали много, за да се върнем там за миг или поне да покажем на децата си как е било – и не само на картинка.
Това са сантиментите зад цялото творчество на Мартин Онерт – един от най-добрите съвременни немски художници, чиито творби неизменно са свързани с възпроизвеждане на епизоди от детските му години, преминали в областта Рур през 60-те години на миналия век. Не знаех много за този творец, но дългата опашка пред музея за съвременно изкуство в Берлин подсказва, че интересът към експозицията е голям, при това повечето от посетителите дори не са били родени по онова време. Както, впрочем, аз самата, но това не ми попречи с удоволствие да разгледам всеки от експонатите, а повечето и по два пъти.
Тази изложба е едно оживяло детство и в него има от всичко, което прави това време вълшебно – от вярата в дядо Коледа до стерео-картичките, през любимите на немските деца книжки на Ерих Кестнер. Изложбата има 29 инсталации и всяка една е отделна вълшебна история – масата в детската градина с огромен желиран десерт на нея – защото за малкия Мартин това е най-любимото нещо; урока по история за детските кръстоносни походи; скулптурите, изработени по детските драсканици на художника; черно-белите хора от снимките, но в естествени размери; великаните от приказките, които художникът е направил високи 272 сантиметра – точно колкото е бил най-високият човек, живял някога – така те имат човешки пропорции и са облечени в съвременни дрехи; стаята в детския лагер, но гледана като негатив; кантоните край железопътните линии или истински тротоар, направен на картина – защото това е единственото разрешено място за игра на градското дете. Всичко е реално, релефно, близко и може да се пипа и снима. Историите са разказани в една малка книжка, но за някои неща е по-добре да се сетим сами, според собствената ни магическа детска представа.
Едно истинско пътуване във време, пълно с чудеса, наивност и вяра, че всичко има свой смисъл и ще завърши щастливо. Точно такова трябва да бъде всяко детство.
