Когато се замисля за истинската женственост – за деликатността, нежността, тихата сила и смелост, винаги се сещам за Dido. Нейният глас и музика са успокояващи, галещи, и някак ме карат да поспра за малко, да поема въздух и да си спомня, че щастието е наоколо, носим го в себе си и нищо не може да ни го отнеме, освен демоните в собствените ни глави.
Открих магията на Dido през далечната 2000 година, с втория сингъл „Thank you“ от дебютния й албум „No Angel”. Песен, която почувствах много различна от повечето неща, които бях слушала дотогава. Песен, с която и аз самата поисках да благодаря на всички онези хора минали през живота ми – тези, които бяха до мен за кратко и тези, които останаха, тези, които наричам „учители“ и тези, които наричам „приятели“, за смеха и сълзите, за страха и победите, за самотните мигове и за баланса, който винаги намираме.
От онзи момент, за мен Dido се превърна в не просто една от най-успешните британски изпълнителки, но преди всичко, в мое лично пространство, в тайни мигове, скрити от очите дори на най-близките ми, в прегръдка, в която винаги се чувствам спокойна.
[[more]]Dido родена на 25 декември 1971 година и е сестра на Rollo Armstrong – част от екипа на емблематичните Faithless. Първите два самостоятелни албума в кариерата й „No Angel” и „Life For Rent” са сред най-продаваните албуми във Великобритания, а синглите от тях остават в топ 10 на класациите повече от година. Не мога да се сетя за композиция, която да не е докоснала душата ми и да не съм усетила като своя лична емоция. “Here With Me”, “Hunter”, “Sand In My Shoes”, “White Flag”, “Don't Leave Home” са споделен опит от женски истории, каквито има всяка една от нас, но са разказани с толкова мъдрост и любов, с усмивка, която стопля и с глас, които ме оставя тиха и замечтана.
Третият й албум „Safe Trip Home” от 2008 г. не успява да повтори успеха на първите два. Той не е толкова комерсиален и радиофоничен, а и надскача стандартите на музиката, с които сме свикнали. Този албум, обаче е съкровищница със шедьоври. “Don't Believe In Love”, “Quiet Times”, “Grafton Street” и “Northern Skies” са като лица на многото жени, които се боричкат в нас, диктуват нашето поведение и емоции и ни правят забележителните момичета, които сме.
“Girl Who Got Away” е четвъртият албум на Dido, издаден през март 2013 г. От него има реализирани 2 сингъла: „No Freedom“ и „End Of Night“. Тях напоследък слушам непрекъснато, защото не искам да забравям, че истинска любов без свобода няма, така както няма истинска свобода без любов
На 25 декември официално ще можем да чуем най-доброто от Dido в компилацията „Greatest Hits”. Освен синглите, за които си говорим до момента, част от нея са и култовите „Stan“ с Eminem, “One Step Too Far” с Faithless и “If It Rise” с A.R. Rahman.
Всяка композиция на Dido е като химн на женската същност – на онази дълбока, но овладяна сила, на осъзнатата емоционалност, на смелостта да продължаваме да се движим напред, да преоткриваме смисъла отново и да не се предаваме... Защото ние сами създаваме изкуството на живота си и пишем своята собствена песен.
