Наричат го „българският Пикасо“, но на мен Димитър Казаков – Нерон ми напомня за Марк Шагал и неговия Витебск – мястото-сън, мечта и рай, което той рисува през целия си живот. Точно такива, летящи и прекрасни, са картините на Нерон, по същия начин и в тях се повтарят образи, животни и елементи, любими на художника. И в момента имаме шанс да видим цели две негови големи изложби, при това близо една до друга – една в Орешака, заедно с картините му, дарени на град Ловеч и другата в Трявна, в реставрираната сграда на Старото школо.
Изложението на занаятите и изкуствата в село Орешак отбелязва 80-тия юбилей на художника неслучайно. С това място е свързана любопитна история – през 1990 година Димитър Казаков рисува тук 18 картини, за по-малко от четири часа. Това е нещо като легенда, която уредничката на изложбата ще ви разкаже с удоволствие – как Нерон се заел да свърши работа на неявил се навреме свой колега и само с три цвята, с две момичета, държащи боята и с бинтовани пръсти, за да не се разранят от четките, нарисувал цял цикъл невероятни еротично-митични рисунки за около десет минути всяка. Честно казано, повече минути са нужни дори и само за да се разгледат – толкова са странни някои от тях, пълни с препратки и смътно познати символи, силуети и идеални отделни мотиви. И дори и в тези нахвърляни набързо картини може да се види много от магическото в творчеството на Димитър Казаков – Нерон – толкова българско, че всеки от нас може да го разчете и съпреживее.
Самият художник казвал, че намира вдъхновението си между Казанлъшката гробница и Боянската църква. Освен това картините му са пълни с лазарки, неродени моми, благи лица от иконите, с голи фигури, сякаш гледани от Космоса, с коне, крави и костенурки, с ябълки, много ябълки – при това задължително нахапани. Това е някаква странна митология, сглобена от Нерон и разказана сякаш през очите на езическите богове – някои гледат хората под земята и виждат огромните им стъпала и главите някъде далече нагоре, а други пък, обратно, виждат само темето на човека и гърба на кравата, другото се губи долу, в ниското. Има картини, пред които мога да стоя половин час – толкова са интересни, забавни и запълнени с детайли до най-последното ъгълче.
[[more]]Димитър Казаков е художник с необикновена съдба – сирак, отгледан в крайна бедност, полуграмотен, приет в Художественото училище по изключение заради големия си талант, огняр в Художествената академия, за да може да се издържа докато учи и съпротивляващ се с всичка сила на „социалистическия“ реализъм. Негови картини има в Лувъра и по целия свят, в най-престижните музеи и колекции. Смъртта му е ненавременна и в някакъв смисъл, символична – получава пристъп на астма от отровните бои, с които рисувал.
Във всяка галерия по света изложба като тези на Нерон в Орешак и Трявна би била скъпа, престижна и пълна с хора. Тук можем спокойно да разгледаме и дори да си откраднем нещо за сънуване – шарено и родно.
