През далечната 1939 г. Николай Масалитинов поставя на сцена „Дивата патица“ на Хенрик Ибсен за първи път в България. Оттогава досега пиесата е имала безброй постановки, а сюжетът й е добре познат на всеки малко или много изкушен от театъра зрител. В този смисъл един нов поглед върху класиката е толкова изкушаващ, колкото и рискован. Премиерата на „Дивата патица“ в Народния театър е много приятна изненада – съвременен, впечатляващ и емоционален прочит на драмата на семейство Екдал.
Заслугата е колкото на режисьора Крис Шарков, толкова и на сценографа Никола Тороманов, който напоследък ми липсваше в театъра. Типично за работата на Тороманов декорите са решени главно в черно-бялата гама и обхващат цялото пространство на залата, така че всеки зрител има по-необичайна гледна точка към случващото се пред него и е непосредствен участник в събитията.
Хората имат нужда от илюзии, за да са жизнени и здрави. Днес, когато имаме безкрайните илюзии на дигиталния свят, вече не е толкова сигурно, че това е така.
„Дивата патица“ разказва за завръщането на Грегерш Верле (Цветан Алексиев) в дома на богатия му баща след години на доброволно изгнание в Берлин. Животът без Грегерш е продължил напред, приятелят му Ялмар Екдал (Иван Бърнев) е женен за Джина (Ани Пападопулу) – бивша любовница на Верле-баща, старият Екдал (Валентин Балабанов) е разорен и дори е лежал в затвора, старите му познати Мулвик и Религ водят безрадостен ергенски живот с дълги запои и безсмислени разговори. Единственото светло петно е дъщерята на Екдал – Хедвиг – в ролята е чудната Елена Телбис, която наистина грее на сцената. В оригиналната пиеса Хедвиг си има малък зоопарк, от който тук е запазена само дивата патица, любимата й птица.
С типичната решителност на човек, който никога не е имал финансови затруднения, нито истински близки хора, и не е научен да прави каквито и да е компромиси, Грегерш решава да разкрие на всички замесени тайните, които знае за тях, и така разрушава живота им. Единственото слабо звено на пиесата е именно Цветан Алексиев в ролята на Верле – като цяло несимпатичен образ, но в случая недостатъчно убедителен и в дисонанс с останалите актьори, които са много добри.
В пиесата на Ибсен Ялмар е фотограф, което за онова време е било престижна и рядка професия. В сегашния прочит професията на Ялмар е все същата, но освен него на сцената снимат всички – все пак живеем в епохата на Instagram и животът ни се случва през онова, което снимките ни разказват за него. Привидността на образите и чувствата е важен мотив в „Дивата патица“. Според доктор Религ в пиесата, хората имат нужда от илюзии, за да са жизнени и здрави. Днес, когато имаме безкрайните илюзии на дигиталния свят, вече не е толкова сигурно, че това е така.
