Изкуство

Джанго без окови

Това е един зрелищно-безсмислен филм, напълно в духа на Тарантино. Ако не сте сред верните му фенове, няма нито една причина да го гледате.

Джанго без окови
Това е един зрелищно-безсмислен филм, напълно в духа на Тарантино. Ако не сте сред верните му фенове, няма нито една причина да го гледате.
 
Впрочем, има една – Кристоф Валц. Без него филмът не би бил и наполовина интересен и забавен, а филмите на Тарантино са за съжаление единствените холивудски продукции, в които може да гледаме този изключителен актьор. Не случайно Валц е номиниран за всички възможни филмови награди и вече е спечелил половината от тях. Всичко в него – от палтото с волани до преувеличения немски акцент е толкова перфектно, че след всеки монолог на екрана ми се искаше да ръкопляскам, като в театър.
 
Валц играе ловецът на глави доктор Шулц, който обикаля Америка, отстрелвайки обявени за издирване престъпници. Въпреки професията си, той е запазил в себе си някакви понятия за почтеност, справедливост и романтизъм и именно те го карат да освободи роба Джанго, а след това да му помогне да освободи и съпругата си. Последната е собственост на злия робовладелец Кенди – доста сполучливо изигран от Леонардо Ди Каприо – и неговия още по-зъл иконом Стивън (Самюел Л. Джексън). Очаквах повече от Леонардо Ди Каприо, но може би ролята му не позволява да покаже всичките си актьорски умения, защото е твърде еднопланова. Затова пък сцената, в която той демонстрира нагледно в коя част на негърския череп се намира вдлъбнатината на подчинението е забележително изиграна и напълно оправда високите ми очаквания. 
 
Както във всеки филм на Тарантино и тук всичко е преувеличено до абсурд и се гледа с неизменната саркастична усмивка на уста, която сме си приготвили още от Reservoir Dogs. Като цяло определено няма нужда цялата тази касапница да трае почти три часа, но ако сте достатъчно голям фен на този тип кино и имате свободно време – защо не…