Израелското кино е изключително добро и разнообразно (не пропускам на фестивали и дебна по "Синемакс"). "Докладите за Сара и Салем" (намира се в HBO GO) на Муаяд Алаян (втори филм) е ярко доказателство за това – оценка 7.5 в IMDb, седем награди (две в Ротердам – независимата европейска Мека, наред с Локарно), остър оригинален сюжет, морални дилеми, трудни решения, похот, емоции, изкупление. 

Сара (Сиван Крехтнер) е атрактивна еврейка с дълга коса и чувствено лице, собственичка на сладкарница. Женена е (щастливо, има малка прелестна руса дъщеричка) за високия, симпатичен и мъжествен полковник от армията Давид (Ишай Голан, само аз съм го гледал в главната роля в израелския оригинал на Homeland), но е и любовница на палестинеца Салем (Адееб Сафади) – кльощав и плешив неин снабдител от пекарна, който има открито наивно брадясало лице и естествен непринуден чар.

Двамата правят секс в неговия служебен пикап на паркинг, докато бременната му съпруга студентка Бисан (Майса Абд Елхади) – млада екзотична красавица с гарвановочерна коса и огромни пламенни очи, го чака вкъщи.

Шуреят на Салем – Махмуд (Мохамед Ейд), недодялан хитрец, го изкушава да доставя във Витлеем (Палестинската автономия) дефицитни – направо неоткриваеми – стоки срещу големи суми. Той взима със себе си Сара, която се прави на холандка. Един скандал в нощен клуб променя всичко – донос намесва палестинските тайни служби, следва шантаж, принуда и фиктивно сътрудничество, а израелците една нощ щурмуват Витлеем и конфискуват архивите, след като са ликвидирали началника, запознат с фактите. 

Така обикновен похотлив флирт, лекомислен и повърхностен (защото всъщност Сара и Салем обичат съпрузите си), прераства в измяна, скандал, даже в пошла сапунена опера. Расовата неприязън, етническата вражда и суровата безпощадна политика искат своето, използвайки героите като пешки, намесвайки се в по същество интимен и личен казус (така е по тези места). Наранени са всички – Бисан е обидена и уязвена, Давид е озлобен и отмъстителен, семейните връзки са пред скъсване, а присъдата на обществото в действителност е най-малкия проблем.

И докато Салем само трябва да изстрада стоически глупостта и наивността си и да преглътне прегрешението, Сара е пред избор – дали подло да прехвърли своята вина, или да бъде честен и доблестен човек. Дори с цената на жестоки последици за самата нея. Накрая има много горчилка, но като че ли надеждата и вярата в човешката природа надделяват.

"Джебчии": Преживяване на нещо различно