Есента дойде и развлеченията на закрито, поизоставени в хубавото време, когато се стремим да прекарваме повече часове навън, отново са на дневен ред. Така с любимия ми кавалер - по-големият ми внук, в неделята през октомври се озоваваме на кинопрожекцията на новия филм на един от най-отличаващите се като индивидуалност режисьори, Тим Бъртън. [[more]] "Домът на мис Перигрин за чудати деца" е екранизация по преведен и у нас роман от Рансъм Ригс. Познавайки умението на Бъртън да пресъздава световете от книгите, признавам, заведох Крис със задната мисъл да бъде заинтересован от историята и да пожелае и да я прочете. Успехът ми в тази посока не е много голям, но надежда има, защото филмът бе харесан и известно любопитство към продължението - събудено. Втората книга от поредицата също е на българския книжен пазар.
Оставяйки настрана "лукавите" ми педагогически помисли, самата аз се отнесох в историята, чието истинско послание e за толерантност, разбиране, уважение към странностите на хората. От друга страна, е налице и апел към вниманието ни за появата на чудовищата, маскирани зад обикновената делнична външност, дебнещи моментното ни разсейване и затъване в удобната привидна безопасност на рутината, за да пуснат пипалата си и да погълнат очите на децата ни, отнемайки им възможността да различават истински ценните неща в живота.
Наслаждавах се на майсторството на режисьора, на играта на подбраните от него актьори - Ева Грийн, Самюъл Л. Джаксън, Ейса Бътърфилд, Ела Пурнел, Алисън Джени, Крис О’Дауд, Рупърт Евърет, Джуди Денч. Поглъщах с лакоми очи великолепието на природата и мечтаех за океана и Уелс с неговите брегове и острови, където и най-чудатата история е възможна да се случи.
