Дон Жуан

„Дон Жуан” на Александър Морфов в Народния... как може да го гледам чак сега? Не знам, може да не е имало билети, може някой да ми е казал, че не става, може да не съм обърнала внимание, въпреки че през 2007-ма взе и Аскеер, и Икар за най-добър спектакъл на годината... А представлението ми хареса. Най-вече заради опита си да надхвърли толкова познатата история за разбивача на женски сърца и неговото попадане в бездната на порока. Дон Жуан на Морфов е много повече от вечен прелъстител – той носи духа на непокорството, на любовта и на търсенето на любовта. Немирен, пакостлив, смел и своенравен, това е Дон Жуан, който Деян Донков прегръща и изпълва, макар и на моменти да пресилва.

Първата част е забавна, светла и пълна с неочакван смях, който дори ме изненада. Сцената със спасяването на Дон Жуан и Сганарел от сициалианските селяни за мен лично е върхът на цялото представление. После свърхпародийният тон на първата част отстъпва полека лека на мрака на втората, където възмездието застига уморения, но верен на себе си Дон Жуан. Струва си да споменем изпълнението на Захари Бахаров, който в ролята на Сганарел се явява силен и сдържан контрапункт на главния герой, Рени Врангова и Валери Йорданов във второстепенни, но много силни роли. Като изключа рязката смяна на настроението и темпото след антракта и досадното изпълнение на евъргрийни на китара в първата част, мога да кажа, че гледах един много добър спектакъл.