ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Драконът“ – политическата приказка на Явор Гърдев

„Драконът“ – политическата приказка на Явор Гърдев

Варненски драматичен театър "Стоян Бъчваров"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Това е една много нужна пиеса. Тя безспорно е мъдра, чудесно изиграна и отлично поставена, но преди всичко постановката на Явор Гърдев „Драконът“ по пиесата на Евгений Шварц е задължителна за всяка страна, в която политическата власт е загубила мярката и е придобила „драконови“ размери.

Евгений Шварц пише „Драконът“ през 1943 година, но първата постановка на пиесата е забранена от цензурата. Същото се случва и с втората постановка през 1962 година. По обясними причини политическата притча на Шварц е неприемлива за съветската власт. Затова пък „Драконът“ е игран близо 20 години в Берлин, по него, пак в Германия, е поставена опера, а автор на либретото е Хайнер Мюлер. Изобщо това е класическо произведение, което доста време е липсвало на родна сцена.

Главният герой в пиесата е самият дракон. Ясно е, че в България само Михаил Мутафов може да изиграе тази роля – или поне това става ясно още в първата сцена. Драконът живее в планината над градчето от 400 години и всяка година отвежда в пещерата си по една девойка. Хората в града са свикнали с това и отдавна не се впечатляват – в крайна сметка това си е техният дракон, ако не е той, ще дойде друг, може би и по-страшен. Затова в последните два-три века съпротива не се забелязва. И ето че един ден пристига Ланселот. Във варианта на Явор Гърдев той е просто Героят (Ненчо Костов), изобщо в пиесата немските имена на героите са побългарени, може би за да се приближи повече сюжетът до съвременния зрител. Героят иска и дори може би може да убие дракона, но хората в градчето не са съгласни, подобна промяна в статуквото ги прави нервни и несигурни. Оказва се, че са прави – убийството на дракона няма да промени нищо, защото „драконовата“ система я създават и поддържат хората. Изобщо през цялото време се сещах за еквивалента на този сюжет, преведен на родния политически език: „Ами то просто няма за кой друг за се гласува“.

Евгений Шварц е детски писател и на пръв поглед сюжетът е приказен. В него обаче има вплетени удачно много елементи от реалността, някои от тях ужасно смешни. Това придава на действието динамика и актуалност, така че показаното на сцената не изглежда ни най-малко ретро – за това допринасят и декорът и костюмите на Свила Величкова. Може би като нарочно търсен ефект част от актьорите говорят някак плакатно, все едно рецитират, защото целият сюжет доста напомня на времената, в които всички са рецитирали. На този фон се открояват забележимо освен споменатият Михаил Мутафов също така и Михаил Билалов в ролята на Градоначалника – мога със сигурност да кажа, че най-добрите роли в театъра на този актьор са под режисурата на Явор Гърдев. В останалите роли са Ованес Торосян, Стоян Радев и още доста актьори от трупата на варненския театър, както и две симпатични деца.

Това е второто много силно представление на Явор Гърдев, което гледам в течение на две седмици – първото беше „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“. Надявам се творческият му подем да продължи много дълго време, ние, зрителите, имаме нужда от него.

Явор Гърдев се завръща с „Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното)“

 

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...