Отидох на изложбата „Другият музей“ в Националната художествена галерия по препоръка на Лени. Не е тайна, че родните музеи нямат бюджет за реклама и да се разбере къде какви изложби има е по-скоро въпрос на шанс. Радвам се, че не изпуснах тази, а освен това успяхме да видим и юбилейната изложба, посветена на 100 години от рождението на Георги Павлов – Павлето. И двете изложби са в галерията до края на месеца.
„Другият музей“ е експозиция с избрани произведения от сбирките на 37 български колекционери, някои от тях известни – като Боян Радев, Вежди Рашидов, Светлин Русев – други непознати, поне за мен, но не по-малко посветени на своята страст. Защото колекционерството е страст и това тук личи добре. Всички експонати, а те са най-различни – археологически находки, приказно красиви пафти, оръжия, ордени, скулптури и картини, са в превъзходно състояние, реставрирани и блестящи, собственост на хора, които очевидно се отнасят към тях с огромна любов. Другото, което приятно изненадва, е голямото разнообразие на стилове и епохи на художествените произведения – от ранни фламандски картини и стари икони, до творби на съвременни български художници. Всяка зала предлага нещо напълно различно, защото тук няма единен критерий или хронология, тук водещ е само личният вкус. А това са хора с отличен вкус! Някои от тях са разказали накратко историите на своите колекции и тези разкази могат да бъдат прочетени в галерията. Най-много ми хареса този на Светлин Русев и по-точно ето това: „Въображаемият ми музей е не по-малко важен от реалния. Една видяна и преживяна картина на Рембранд в музея вече е част от „моята“ колекция. Мисля, че подобна „собственост“ може доста да разшири личните ни колекции.“
Аз мога да кажа, че тази изложба определено стана част от „моя“ музей.
Георги Павлов – Павлето, висок 104 сантиметра, 31 килограма. Голям български художник. Картините му са прекрасни – повечето са пейзажи, на почти всички има вода, нарисувани са без никакви ярки тонове. А между картините по стените на галерията са написани стиховете на Павлето. Като тези:
Дано не срещнете човек,
не видял
приказка в очите
на разплакано дете
и не познал мечтата
на тъжна есенна гора
при залез слънце.
Дано не срещнете!
Любимото ми стихотворение се казва „Летен дъжд“. Любимите ми картини са от Бургас. Още едно преживяване, което остана в моя личен музей.
