Началото на ново десетилетие е добър повод да направим равносметка на предишното. Затова ще обърна внимание на момичетата върху двата най-добри (и оригинални) романтични филма на предишното.
Before We Go
Before We Go е режисиран от любимеца Крис Евънс по много интересен и необикновен сценарий. Ник (Крис Евънс) е красив тромпетист с насмешливи очи, който е на житейски кръстопът и свири в подлеза на метрото, когато покрай него профучава, гонейки влака, очарователната Брук (британката Алис Ийв). Тя изпуска последната мотриса и си чупи смартфона, той ѝ помага, тя го мисли за досадник и изведнъж двамата се оказват заедно в нощния, неонов и безразличен Ню Йорк. Има една велика сцена, в която Брук фалшиво изпълнява джазов стандарт, докато Ник акомпанира, а после си изливат душите един пред друг. Тя е омъжена, той още обича изоставила го капризна и претенциозна девойка, няма шанс да се случи нещо между тях. Но... всъщност Ник и Брук са влюбени и когато проливаме сълза за пропуснатата голяма любов, както в "Изгубени в превода" или "В настроение за любов," една анкетна хотелска бланка и една усмивка някак ни карат да въздъхнем облекчено и да се надяваме.
Има още...
Me Before You
Това е британското бижу на Тей Шарок (ТВ майстор), заснето по книга на Джоджо Мойс. Уил (Сам Клафлин) е хубав млад богаташ с мечтателен поглед, който обаче е в инвалидна количка след злополука с мотор и е парализиран от раменете надолу. Съвсем случайно бедната, но слънчева, весела и неотразимо очарователна Лу (Емилия Кларк от Game of Thrones , неузнаваема) започва да се грижи за него, въпреки че е без никакъв опит. Тя се облича в крещящи тоалети (всяко момиче трябва да има поне един от нейните ансамбли).
Уил упорито тормози и унижава Лу, но тя е толкова нежна, грижовна и добросърдечна, че неговата жестокост се сломява и двамата се влюбват- тук трябва да спомена изключителните превъплъщения в ролите на родителите на двамата на Чарлз Данс, Джанет Мактиър и Брендън Койл. Първоначалнта враждебност на Уил е предизвикана от самоненавист и отчаяние, които дори любовта не може да заличи, и той иска да се самоубие (евтаназия) в Швейцария. Няма да ви казвам повече, сълзите са гарантирани, но когато обичаш някого, приемаш неговото решение и го пускаш на свобода. А есенен Париж може да те пробуди за нов живот, като не забравяш любимия образ и никога не сваляш "неговите" чорапи на черни и жълти райета...
Автор: Бистра Андреева