“Повече от немците мразя само немския футбол” – това е емблематично мое изказване отпреди много години, постоянно напомняно ми. Хм, нещата оттогава са доста променени, а пък немското кино е едно от любимите ми (няма “европейско” кино; британците не са в Европа, а на Стария континент със седмото изкуство задоволително се справят още само испанци и северняци/скандинавци, плюс отделни заглавия от Бенелюкс). Тези дни благодарение на HBO (торентите го изкопираха веднага, браво) успях да гледам един от двата награждавани "бундес" филма от миналата година, които досега ми убягваха – “Два живота” на Георг Маас (документалист) и Юдит Кауфман (оператор на множество престижни продукции), със седем награди (германската за монтаж) и оценка 7,2 в IMdb.
1989-а, Стената току-що е паднала. На летището в Източен Берлин пристига руса, стройна, елегантна, самоуверена жена с характерна северна красота. Преоблича се в тоалетната, слага си черна права дълга перука, предрешава се неузнаваемо, след което (в настъпилия държавен хаос) посещава архива на дом за сираци в ГДР, отдавна закрит. Тайно от любезния и разсеян служител изрязва част от страница на книга с имена...
Това е Катрине Евенсен-Мюрдал (Юлиане Кьолер - след оскаровия “Никъде в Африка” и “Барбара” съм ѝ голям почитател), обикновена норвежка жена, омъжена за масивния и грубоват морски офицер Биерте Мюрдал (Свен Нордин), с пораснала дъщеря – нежната и крехка Ане (Юлия Бахе-Вийг), на свой ред вече дала живот. Някога, по време на войната майката на Катрине, Асе Евенсен (голямата Лив Улман) е обичала германски офицер, забременяла е, той е бил изпратен на Източния фронт, сънародниците ѝ са я дискриминирали и преследвали брутално (познато, като в “Хирошима, моя любов”), заточили са я в лагер, междувременно СС са ѝ отнели детето и са го настанили в дом във Фатерланда (истинска арийка), който обаче е останал в границите на ГДР. Малката Катрине е успяла да избяга по море от “комунистическия рай” (който беше толкова хубав, че беше заграден с бодлива тел и никой не искаше да живее в него), да открие майка си, да заживее щастливо и свободно, да си намери работа във флота, там да се запознае с Биерте и да се влюби, да създаде семейство... Появява се амбициозният и нахъсан млад адвокат Свен Солбак (Кен Дукен), който се опитва да убеди Асе, вече възрастна, изморена от житейските бури и суровите изпитания жена със следи от някогашна впечатляваща хубост, да съди норвежкото правителство в Страсбург за причиненото ѝ страдание след войната. Тя няма голямо желание, а странното е, че бъдещото си свидетелстване (за подробностите при бягството ѝ) Катрине също посреща с явна неохота и неприкрито раздразнение. Нейните посещения в Берлин зачестяват, както и срещите ѝ със загадъчния, тираничен и прикрито заплашителен Хуго (Райнер Бок)...[[more]]Филм за престъпленията на двете тоталитарни идеологии на ХХ век (комунизма и националсоциализма) и за травмите, които са нанесли на обикновени, слаби, изплашени, безпомощни пред добре смазаната, чудовищна машина на тиранията, безсъвестно използвани от безчовечните системи хора. “Два живота” показва това на ежедневно, битово, човешко ниво, през чувствата и мислите на жертвите и техните близки, и е най-добър по темата след шедьовъра “Животът на другите”. Какво ли е да живееш с години в лъжа, да мамиш ежедневно всички, да създадеш по заповед семейство под измислена самоличност, разяждан от дълбок панически страх, че всичко ще излезе наяве и ще бъдеш разкрит, и същевременно да обичаш, отчаяно да се привързваш, да градиш бъдеще, защото не са ти чужди емоциите и мечтите... “Два живота” се опитва – поне донякъде – да отговори на тези въпроси по най-добрия начин, карайки те да съпреживееш терзанията и дилемите на героите.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. Обожаваме да го срещнем в някой небезизвестен софийски бар в навечерието на големите кинофестивали, небрежно бръкнал с ръце в джобовете, за да сподели с нас кои филми да гледаме и кои да избягваме. Понякога разговорът неизбежно опира до политика – област, в която Боян е всепризнат експерт с ясно изявени пристрастия, но, слава Богу, рядко се намира някой, който да иска да му противоречи. За наша радост, от известно време Боян има собствен блог, статии от който ще публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
