ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Двама бедни румънци, които говорят на полски“, театър „Реплика“ в „Червената къща“

„Двама бедни румънци, които говорят на полски“, театър „Реплика“ в „Червената къща“

Това е вторият спектакъл на театър „Реплика“, който гледам, и вече съм отявлена почитателка на трупата. След като препоръчах на всичките си приятели „Истина отвъд полярния кръг“, сега имам ново, еднакво незабравимо преживяване – „Двама бедни румънци, които говорят на полски“.

Пиесата е на Дорота Масловска, която ме спечели още с „Всичко ни е наред“. На сцената на „Червената къща“ с текста й се случва нещо като експеримент, който го съблича от неговата театралност и го прави болезнен диалог, в който публиката е почти пълноправен участник.

Преживяването започва още с влизането в залата, където актьорите се ръкуват с всеки новодошъл. В горещата юнска вечер бяхме точно девет души публика и усещането за интимност в залата беше абсолютно автентично. Милко Йовчев е нещо като модератор на преживяването, едновременно участник, наблюдател и анализатор на случващото се. Останалите участници са Ирина Андреева, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев и Боряна Пенева.Историята започва на околовръстното шосе на Варшава, където мъж и жена в неугледен вид и видимо надрусани се опитват да спрат кола на стоп. Тяхното безумие, грубост и безчовечност сякаш ескалират от взаимната им близост и надъхване, като същевременно рефлектират в отвращението и бездушието на всички други замесени. Постепенно в хода на това пътуване героите изтрезняват и се доближават до реалните си лица – един успял актьор и една нещастна самотна майка. И противно на логиката и очакванията ни, именно във втората и привидно „нормална“ част на тяхното общуване връзката им се разпада, а на повърхността излиза най-лошото у всеки. До неизбежния край.

Смисълът на подобен спектакъл е именно в съпреживяването и в това да не се разкриват тайните на сюжета. Това е театър, направен в най-класическите канони на трагедията – с истински катарзис накрая. При това еднакво ангажиращ както за мен, която съм просто любопитен зрител, така и за нашата Лили, с която бях, и която гледа на психо драмата напълно професионално. Театър за нелюбовта, направен с любов – не се среща често, не пропускайте!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...