Изкуство

„Двама бедни румънци, които говорят на полски“, театър „Реплика“ в „Червената къща“

Пиесата е на Дорота Масловска, която ме спечели още с „Всичко ни е наред“. На сцената на „Червената къща“ с текста й се случва нещо като експеримент, който го съблича от неговата театралност и го прави болезнен диалог, в който публиката е почти пълноправен участник.

„Двама бедни румънци, които говорят на полски“, театър „Реплика“ в „Червената къща“

Това е вторият спектакъл на театър „Реплика“, който гледам, и вече съм отявлена почитателка на трупата. След като препоръчах на всичките си приятели „Истина отвъд полярния кръг“, сега имам ново, еднакво незабравимо преживяване – „Двама бедни румънци, които говорят на полски“.

Пиесата е на Дорота Масловска, която ме спечели още с „Всичко ни е наред“. На сцената на „Червената къща“ с текста й се случва нещо като експеримент, който го съблича от неговата театралност и го прави болезнен диалог, в който публиката е почти пълноправен участник.

Преживяването започва още с влизането в залата, където актьорите се ръкуват с всеки новодошъл. В горещата юнска вечер бяхме точно девет души публика и усещането за интимност в залата беше абсолютно автентично. Милко Йовчев е нещо като модератор на преживяването, едновременно участник, наблюдател и анализатор на случващото се. Останалите участници са Ирина Андреева, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев и Боряна Пенева.[[more]]Историята започва на околовръстното шосе на Варшава, където мъж и жена в неугледен вид и видимо надрусани се опитват да спрат кола на стоп. Тяхното безумие, грубост и безчовечност сякаш ескалират от взаимната им близост и надъхване, като същевременно рефлектират в отвращението и бездушието на всички други замесени. Постепенно в хода на това пътуване героите изтрезняват и се доближават до реалните си лица – един успял актьор и една нещастна самотна майка. И противно на логиката и очакванията ни, именно във втората и привидно „нормална“ част на тяхното общуване връзката им се разпада, а на повърхността излиза най-лошото у всеки. До неизбежния край.

Смисълът на подобен спектакъл е именно в съпреживяването и в това да не се разкриват тайните на сюжета. Това е театър, направен в най-класическите канони на трагедията – с истински катарзис накрая. При това еднакво ангажиращ както за мен, която съм просто любопитен зрител, така и за нашата Лили, с която бях, и която гледа на психо драмата напълно професионално. Театър за нелюбовта, направен с любов – не се среща често, не пропускайте!