ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Двамата папи": защо не трябва да пропускате този филм?

"Двамата папи": защо не трябва да пропускате този филм?

Снимки: Netflix

Досега безспорен филм №1 на 2019-а за мен беше последният на Алмодовар, но и за моя голяма изненада той вече е изместен от "Двамата папи" на Фернандо Мейрелеш (не си падам много по прехваления Cidade de Deus, но много харесвам The Constant Gardiner и Blindness) по сценарий на Антъни Маккартън! С оценка 7.7 в IMDb и 4 номинации за "Златен глобус" – едва ли някой може да го надмине като мой абсолютен фаворит, с изключение може би (ще видим) на "1917" и Marriage Story.

Фокусът на филма е една среща между тогавашния папа Бенедикт XVI, бившия германски кардинал Ратцингер (Антъни Хопкинс, гигант), който е скован и тесногръд над 80-годишен прегърбен консерватор с бяла коса, дълбоки бръчки, пронизващи малки кръгли очи с увиснали клепачи, волева брадичка и немощна фигура, и бъдещия папа Франциск – аржентинския кардинал Хорхе Берголио (Джонатан Прайс, най-накрая роля по мярка/Хуан Минухин като млад), жизнен и енергичен либерал и реформатор с високо чело и състрадателен и топъл поглед.


Интерконекторът тръгна и откри нова ера за България
ОТ ГРАДА
1 окт 2022 | Общество

Интерконекторът тръгна и откри нова ера за България

„Започва нова ера за България и Югоизточна Европа. Този газопровод променя ситуацията с енергийната сигурност...

Берголио желае да напусне поста на архиепископ и да вземе малка епархия, за което моли разрешение, а Бенедикт вижда това като тих бунт и явна критика на неговата политика. Двамата спорят, сблъскват се, германецът е язвителен и нападателен, а аржентинецът – мек и сговорчив, леко объркан и изненадан. Минават години, Бенедикт решава да направи нещо нечувано от седем века, да напусне понтификата преживе. И иска да е сигурен, че ще го наследи точно... Берголио. Защото Светата църква се нуждае единствено от него.


Всеки зрител може да избере на кого да симпатизира – на германеца, който подхожда към всичко с подозрение и рестрикции и не знае албумите на  Бийтълс, или на светски образования аржентинец, който си тананика АББА и гледа мачовете на любимия "Сан Лоренсо". Но когато Ратцингер се съжалява, че не е опитал от подарения му от Бога живот, преди да се обрече на църквата, а Берголио се терзае, че не е бил на нивото на поста си по време на аржентинската военна диктатура и не е защитил другарите си, от очите ми издайнически се пророни сълза. Няма добър и лош – и двамата са почтени, достойни, всеотдайни и съвестни хора на Бога, но по различен начин. 

"Да се промениш е нещо различно от това да направиш компромис"; "трябва да взривяваме стените, не да ги издигаме"; "когато си сам, не си самотен, защото Бог е с теб"; а "Христос не е слязъл от кръста". Мястото на църквата е при бедните, оскърбените и унижените, не при властта, дори да звучи приповдигнато и левичарски, а прегрешенията трябва да се наказват и прогласяват, не да се скриват с фалшиви доводи. Защото "истината е важна, но е трудно да се понесе без любов"!

 

Още 7 филма, които не трябва да пропускате през януари

 

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.