Досега безспорен филм №1 на 2019-а за мен беше последният на Алмодовар, но и за моя голяма изненада той вече е изместен от "Двамата папи" на Фернандо Мейрелеш (не си падам много по прехваления Cidade de Deus, но много харесвам The Constant Gardiner и Blindness) по сценарий на Антъни Маккартън! С оценка 7.7 в IMDb и 4 номинации за "Златен глобус" – едва ли някой може да го надмине като мой абсолютен фаворит, с изключение може би (ще видим) на "1917" и Marriage Story.

Фокусът на филма е една среща между тогавашния папа Бенедикт XVI, бившия германски кардинал Ратцингер (Антъни Хопкинс, гигант), който е скован и тесногръд над 80-годишен прегърбен консерватор с бяла коса, дълбоки бръчки, пронизващи малки кръгли очи с увиснали клепачи, волева брадичка и немощна фигура, и бъдещия папа Франциск – аржентинския кардинал Хорхе Берголио (Джонатан Прайс, най-накрая роля по мярка/Хуан Минухин като млад), жизнен и енергичен либерал и реформатор с високо чело и състрадателен и топъл поглед.

Берголио желае да напусне поста на архиепископ и да вземе малка епархия, за което моли разрешение, а Бенедикт вижда това като тих бунт и явна критика на неговата политика. Двамата спорят, сблъскват се, германецът е язвителен и нападателен, а аржентинецът – мек и сговорчив, леко объркан и изненадан. Минават години, Бенедикт решава да направи нещо нечувано от седем века, да напусне понтификата преживе. И иска да е сигурен, че ще го наследи точно... Берголио. Защото Светата църква се нуждае единствено от него.

Всеки зрител може да избере на кого да симпатизира – на германеца, който подхожда към всичко с подозрение и рестрикции и не знае албумите на  Бийтълс, или на светски образования аржентинец, който си тананика АББА и гледа мачовете на любимия "Сан Лоренсо". Но когато Ратцингер се съжалява, че не е опитал от подарения му от Бога живот, преди да се обрече на църквата, а Берголио се терзае, че не е бил на нивото на поста си по време на аржентинската военна диктатура и не е защитил другарите си, от очите ми издайнически се пророни сълза. Няма добър и лош – и двамата са почтени, достойни, всеотдайни и съвестни хора на Бога, но по различен начин. 

"Да се промениш е нещо различно от това да направиш компромис"; "трябва да взривяваме стените, не да ги издигаме"; "когато си сам, не си самотен, защото Бог е с теб"; а "Христос не е слязъл от кръста". Мястото на църквата е при бедните, оскърбените и унижените, не при властта, дори да звучи приповдигнато и левичарски, а прегрешенията трябва да се наказват и прогласяват, не да се скриват с фалшиви доводи. Защото "истината е важна, но е трудно да се понесе без любов"!

Още 7 филма, които не трябва да пропускате през януари