Две

Дора Габе и Елисавета Багряна – в българската поезия те са две – еднакво велики, живели дълго, остарели заедно, безсмъртни.

Две

Дора Габе и Елисавета Багряна – в българската поезия те са две – еднакво велики, живели дълго, остарели заедно, безсмъртни. Пиесата на Таня Шахова с режисьор Юрий Дачев е по повод 120 години от рождението на Багряна и 125 на Дора Габе.[[more]]Жени с необикновен живот, трудни съдби, споделяли един мъж – всъщност, не, споделяли една любов – и много мъже, невероятно талантливи, своенравни и неуморни, Багряна и Габе са толкова неотделима част от културното съзнание на поколения българи, че някои от по-възрастните зрители в залата накрая плачеха. Не защото текстът е драматичен или прекалено сантиментален, а просто от удоволствието да си спомнят и да споделят.

Ролите на Дора Габе и Елисавета Багряна се изпълняват съответно от Бойка Велкова и Мария Каварджикова. Според онези, които са имали възможност да видят двете велики дами на филм или наживо, има доста прилики в актьорските изпълнения – в гласовете, позите докато седят, как се движат, прическите – все детайли, които придават достоверност на историческите образи. Аз обаче нямах с какво да сравня и затова видях просто две приятелки, две велики жени и две прекрасни актриси.

В пиесата двете поетеси са в почивната станция на Съюза на писателите в Хисаря и по стечение на обстоятелствата никой не идва да ги прибере в края на лятото. Организацията си има свои грижи, синът на Багряна, изглежда – също. Така двете остават в дома за една дълга есен на разговори, спомени и състезание по надмощие – женско, поетично, житейско. Разговорите им се въртят около Боян Пенев, пътуванията в чужбина, децата – неродените на едната, неисканите на другата – младите колеги, почестите, комплиментите. Съвсем като между приятелки те споделят прекалено много, познават всяка своя стъпка и мисъл и си прощават всичко. Защото са вече възрастни и тяхното време си е отишло, а те са останали и имат само себе си.

Без да е прекалено мелодраматична, пиесата е интересна и поне аз научих много неща, които не знаех досега. Може би най-хубавото е, че това е от малкото постановки на родна сцена, подходящи за по-възрастни хора. Чудесен подарък за майки и баби – купете им билет!