"Гълъбът" - Народен театър "Иван Вазов"
Има текстове, които човек е най-добре да прочете на книга и сам за себе си и за мен Гълъбът е един от тези текстове. Спомням си как преди години я намерих на площад Славейков и нямах пари в момента да я купя и продавачът се изсмя на въпроса ми дали ще свърши за един ден – „Едва ли някой друг освен Вас ще я купи…“ Този текст ми се стори толкова личен, за малките мании, които всички ние носим в себе си и които сами така умело правим големи, все по-големи…, докато ни унищожат. Странно усещане е да чуя всичко това, разказано от Владимир Пенев по начин, който поне на мен ми изглежда напълно неприемлив. Онова за малките мании ми звучеше като малки истерии, които ставаха все по-големи, докато в един момент виждах само един крещящ човек и дори не разбирах съвсем какво става. Снежина Петрова е вторият персонаж на сцената, съвсем извън контекста на книгата, тя е нещо като ходещата част от декора, която се опитва да провокира героя и публиката. В интерес на истината, успява – с готвене, събличане, обличане, ресане и какво ли още не… Ако идеята е да се противопостави шумната мъжка истерия на тихата женска, то всъщност гледаме две представления в едно. Честно казано, на мен женското ми хареса много повече! Само ако може, от реквизита да купят на Снежина едни хубави обувки...
