ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Двете лица на Кралицата майка

Двете лица на Кралицата майка
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Съвсем лесно е да се разкаже пиесата „Кралицата майка“ от Марио Сантанели, постановка на театър 199. Петдесет годишен син неудачник се връща да живее при властната си майка. Това е. Остава да добавим и наградата Аскеер 2011 на Невена Мандаджиева за ролята на майката и великолепният, както винаги, Владимир Пенев като сина Алфредо.

Всъщност пиесата сякаш има две лица – и не само заради двамата си герои. От една страна – сюжетът е тривиален и това неминуемо води на моменти до леко отегчение в типично битовите или лесно предсказуеми сцени. От друга – повечето диалози са забавни и много добре балансират няколкото драматични сцени в спектакъла, някои от които са доста въздействащи. От една страна това е малко дълъг спектакъл за петъчна вечер след работната седмица, с разплитането на половин вековните отношения между двама души, свързани съдбовно и нещастно, от друга иначе не може да се осмисли и разбере цялата сложност на отношенията им и полюсите на техните чувства. От една страна наблюдаваме двама души, които са и лоши, и егоисти и жестоки един към друг, от друга страна и тази майка е според себе си най-добрата възможна и искрено полага усилия, както и този син обича майка си и се опитва да я предпазва и да се грижи за нея. И най-важното – колкото и това да е пиеса за двама души, които имат деформирани и чудовищни отношения, в същото време всеки може поне за миг да припознае себе си като родител или като дете, да се погледне отстрани и да се замисли.

Накрая искам да споделя нещо, което винаги ми се иска да добавям за всеки спектакъл, който ми е харесал – момичета, моля ви ръкопляскайте повече! Талантливите артисти, които ни дават толкова много на сцената, получават от нас само това – аплодисменти, нека да не ги пестим, да не бързаме веднага към гардероба, да останем още две минути и да ги извикаме на бис още един път… те заслужават!

Тази вечер Невена Мандаджиева и Владимир Пенев, разплакани, посветиха спектакъла и аплодисментите от него – единственото, което имат – на приятеля си Велко Кънев. Поклон!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...