Съвсем лесно е да се разкаже пиесата „Кралицата майка“ от Марио Сантанели, постановка на театър 199. Петдесет годишен син неудачник се връща да живее при властната си майка. Това е. Остава да добавим и наградата Аскеер 2011 на Невена Мандаджиева за ролята на майката и великолепният, както винаги, Владимир Пенев като сина Алфредо.
Всъщност пиесата сякаш има две лица – и не само заради двамата си герои. От една страна – сюжетът е тривиален и това неминуемо води на моменти до леко отегчение в типично битовите или лесно предсказуеми сцени. От друга – повечето диалози са забавни и много добре балансират няколкото драматични сцени в спектакъла, някои от които са доста въздействащи. От една страна това е малко дълъг спектакъл за петъчна вечер след работната седмица, с разплитането на половин вековните отношения между двама души, свързани съдбовно и нещастно, от друга иначе не може да се осмисли и разбере цялата сложност на отношенията им и полюсите на техните чувства. От една страна наблюдаваме двама души, които са и лоши, и егоисти и жестоки един към друг, от друга страна и тази майка е според себе си най-добрата възможна и искрено полага усилия, както и този син обича майка си и се опитва да я предпазва и да се грижи за нея. И най-важното – колкото и това да е пиеса за двама души, които имат деформирани и чудовищни отношения, в същото време всеки може поне за миг да припознае себе си като родител или като дете, да се погледне отстрани и да се замисли.
Накрая искам да споделя нещо, което винаги ми се иска да добавям за всеки спектакъл, който ми е харесал – момичета, моля ви ръкопляскайте повече! Талантливите артисти, които ни дават толкова много на сцената, получават от нас само това – аплодисменти, нека да не ги пестим, да не бързаме веднага към гардероба, да останем още две минути и да ги извикаме на бис още един път… те заслужават!
Тази вечер Невена Мандаджиева и Владимир Пенев, разплакани, посветиха спектакъла и аплодисментите от него – единственото, което имат – на приятеля си Велко Кънев. Поклон!
