Гледах първата серия на „Дяволското гърло“ на голям екран. Ако звучи като хвалба, така е – ефектът е невероятен! Няколко дни преди това бях гледала шведския филм „Граница“, сниман специално за да подчертае особената красота и мистичност на природата в Швеция – ами, в Родопите е по-красиво. На моменти впрочем двата филма са в странна хармония и ако „Граница“ е европейски хит и носител на наградата „Особен поглед“ в Кан, то няма причина и „Дяволското гърло“ да няма подобна съдба.
След премиерата продуцентът Евтим Милошев разказа, че докато са търсили локации за снимките е попитал екипа си дали не може да снимат някъде на Витоша, не е ли същото – планина, борове, скали. Хората му казали: Не, невъзможно е, в Родопите всичко е различно, дори въздухът. Така е.
Планината е пълноправен участник в сюжета, тя като мълчаливо божество наблюдава отвисоко света на хората.
Още в първите сцени, когато намират трупа в езерото, наоколо планината сякаш оживява – мълчалива, страшна. А сърната, която излиза в далечината и плавно преминава в кадър, просто се е появила в първия снимачен ден, като знак.
„Дяволското гърло“ е сериал в много актуалния жанр криминална мистерия. У нас това е първи опит да се снима филм в тази стилистика и това е отличен първи опит. Познавам всички актьори главно от театъра и те нямат нужда от никаква реклама – Владимир Карамазов и Теодора Духовникова са нещо като българските Мартин и Сага (от „Мостът“), само че са по-хубави, Васил Банов, Стоян Радев, Валери Йорданов, Христо Петков, Стефан Денолюбов – всяко лице на екрана е хем познато, хем съвсем на мястото си.
Засега в първата серия се появиха много нишки на сюжета и не зная кои ще са важните, още е твърде рано. Всички те обаче водят към езерото и към планината. В България има достатъчно места със своя особена история и магия, но "Дяволското гърло" дори с името си вече казва много. Родопите и Смолян са онова, което прави всичко по-различно. Сериалът едновременно е интригуващ и плашещ, но и някак роден, понятен, заключен в място и време, които се движат със свое, особено темпо. Спомените ми от Родопите са точно такива – за безвремие и невероятна красота. Толкова рядко в родното кино виждам това съчетание – добра история и красиви кадри. Наистина е като за голям екран.
Казано накратко – гледахме, хареса ни, препоръчваме.
