"Джоджо Заека" е едно от киносъбитията на годината – награда на публиката в Торонто (надежден индикатор за "Оскар" номинации) и оценка 8.1 в IMDb. Режисьор е новозеландецът Тайка Уайтити, очаровал зрители и критика с What We Do in the Shadows и особено Hunt for the Wilderpeople, а сценарната основа е книга на Кристина Льоненс. Получил се е действително чудесен филм, истерично смешен и стряскащо трагичен, неистово гротесков и брутално натуралистичен, умен, нежен и поучителен.
Джоджо (Роман Грифин Дейвис) е усърдно и послушно момче с рус перчем, честен, дори наивен прям поглед и дребно телце. Той е убеден член на "Хитлерюгенд". Не стига това, ами си има и въображаем приятел – Адолф Хитлер (Тайка Уайтити). Диктаторът е мил и деликатен с него, учи го и го наставлява благо, а е и забавен, приказлив и остроумен, дори е и музикален. На един лагер обаче, ръководен от неистово смешния едноок ветеран с хаплив хумор капитан Клинцендорф (Сам Рокуел), Джоджо проявява чувствителност, милост и доброта към един заек и получава унизителния прякор "Заека".
Майката на героя Рози (Скарлет Йохансен), арийска красавица със съвършени черти и топли усмихнати сини очи, се грижи сама за сина си (бащата е изчезнал на фронта, а може и да е дезертирал), крие доста неща от него – тя е член на съпротивата и е приютила с риск за живота си очарователната и умна еврейка Елза (Томазин Маккензи, Leave No Trace).
Разбира се, Джоджо открива бегълката, конфронтира се с нея, но не я предава. И тъй като е фанатик, започва да пише книга – "Как да откриваме евреите", която пълни с "достоверни факти" например, че евреите имат рога и люспи, защото са се сношавали с риби... Следва откровен разговор между майка и син, а Джоджо опознава Елза и маниакалната му омраза, въпреки вещите съвети на Адолф, се превръща в гореща любов, завладяла изцяло всъщност доброто му и честно детско сърце, което е загрубяло заради мощната тоталитарната пропаганда.
"Дългуч": поредният песимизъм в руското кино
