Изкуство

Джулия Робъртс в „Усмивката на Мона Лиза“

15 години от премиерата на филма

Неусетно отлетяха 15 години от премиерата на „Усмивката на Мона Лиза! Режисиран от достолепния британец Майк Нюъл („Четири сватби и едно погребение“ и „Дони Браско“), неособено радушно приет първоначално, от дистанцията на времето филмът израсна до едно от важните, заредени с неподправена емоция, висок морал и мъдра поука „женски“ заглавия от първата декада на века.

Джулия Робъртс се разтваря в ролята на Катрин Уотсън – красивата и стройна, независима, умна и проницателна нова учителка по история на изкуството в престижния колеж „Уелсли“ (женски вариант на „Харвард“) през 1953-та. Нейни възпитанички са свитата, свенлива и очарователна Кони (Дженифър Гудуин), сексапилната, вироглава и дръзка Джизел (Маги Джиленхол), блодинката с перфектни черти и съвършени обноски Джоан (Джулия Стайлс) и... водачката – надменната, глезена и отмъстителна, но също така привлекателна и интелигентна Бети (Кирстен Дънст).

Катрин е донякъде обвързана от дистанция с хубавия, почтен и добродушен Пол Мур (Джон Слатъри), но започва романс с учителя по италиански Бил Дънбар (Доминик Уест), омаял я с неподправено мъжествено обаяние и чувство за хумор, но оказал се слабохарактерен и обикновен. Вкъщи я чака съквартирантката й Нанси (Марша Гей Хардън), занемарена и нещастна жена над 40...

Бети напада Катрин заради нейното свободомислие и различно мнение (непростим грях през 50-те) с думите: „Не ви заплашвам, уча ви“, но преподавателката я отрязва с „Това е моята работа!“. Според влюбената в Бил Джизел, мис Уотсън „не е прекалено стара за него, а прекалено умна“. Но най-важната фраза във филма е на Катрин Уотсън: 

„Мислех, че ще преподавам на бъдещите лидери на нацията, а не на техните съпруги.“

Да, тези умни, просветени, образовани и красиви момичета са задълбочено обучавани, само... за да се омъжат за момчетата от „Харвард“ още преди да завършат, за да им готвят, перат и гладят!

И филмът не е повърхностен и тезисен – някои, като Джоан, приета първа в „Йейл“, просто си мечтаят за това. Но е крайно време през 50-те и останалите да имат право на избор и равен старт, да демонстрират смело самочувствие, достойнство и умения (и не искат специално отношение, напротив!).

Дали Мона Лиза се усмихва така, защото е щастлива?!

Както в „Обществото на мъртвите поети“ (филмът е много близък до него като послания и атмосфера) възпитаничките, и то начело с покаялата се Бети, устройват незабравимо изпращане на Катрин, защото ги е събудила за нов живот. И продължава по своя неравен път, горда и свободна.

Автор: Бистра Радева

 

И още един филм с Джулия Робъртс...