Изкуство

Един ден в Танжер през очите на художник

Разходка из един от най-впечатляващите арабски градове

Днес ще се разходим из медината на един от най-впечатляващите арабски градове. Ще се впуснем между виещите се улички и уютни къщи, обгърнати от пищни градини. Ще помиришем омайващи подправки, ще се пазарим като за последно и ще усетим духа на една магична африканска страна. И всичко това през очите на един от най-прославените френски художници. 

Анри Матис е творец на XX век. Картините му се характеризират с ярки, живи цветове и флуидни форми, които сякаш преливат една в друга. Освен художник бележитият французин е чертожник, скулптор и е експериментирал с различни принтове. Редом с Пикасо и Марсел Дюшан, Матис е е революционер в изкуството на XX век и основоположник на фовизма. Експресивен в употребата на цветовете и с брилянтна академична техника, той печели сърцата на множество почитатели на изкуството и става  водеща  фигура в модерното изкуство. 

Малко хора знаят, че освен на Френската Ривиера в Ница, известният творец прекарва и около година в Мароко. По това време държавата е френска колония и много французи пътуват дотам по работа или на почивка. Мароко също така предлага едно откъсване от европейската действителност (а тя определено дотяга в един момент) и предоставя възможност за досег до култура и порядки, много далечни от тези, с които се сблъскваме в ежедневието си. 

И точно поради тази причина Матис решава да замине за арабската страна – търсейки вдъхновение в пустинните бури на Сахара, в пазарите за бижута и подправки, в екзотичната музика и разнообразната природа. 

И още ... 


Днес заедно с Матис ще отседнем в Гранд хотел Вила де Франсия в Танжер. Тук започва нашето приключение из Мароко. Поглеждаме пред прозореца и виждаме синьо – толкова ярко, че ни заболяват очите. Същото това синьо Матис изобразява на своята картина и запечатва гледката над Танжер за години напред. А до ден днешен стотици туристи се тълпят пред хотела, за да погледнат през същия този прозорец, през който преди стотина години е гледал и той. 

Ярката палитра и красивата игра със светлината са характерни за творчеството на френския художник. От другия край на града пък наблюдаваме невероятна гледка към морето, създаваща усещане за едно безвремие.  Хоризонтът, морето и градът сякаш се сливат, а и в двете картини има доста приятна перспектива, придаваща дълбочината на платната. 

И още ...


Следва разходка из медината – стария град, обграден от масивни крепостни стени. Вървим  из малките улички, чудейки се къде да спрем очите си. Дали върху красивите храмове, върху щандовете с разнообразни стоки, върху хората – най-обикновени, но така интересни. Отново играта със светлината и контрастите между светло и тъмно придават дълбочина на творбата. Градът е представен навсякъде в нежни сини тонове, отражение на архитектурния стил на Танжер

И още ...


Виждаме жена, облечена в син кафтан, готова за молитва. Или младо момиче, мулатка, с червен кафтан – домашното облекло на мароканските жени. Момичето е седнало по арабски с кръстосани крака, с навити ръкави, готово да помогне в домакинската работа. Това е видял и Матис

И още ...


Картината „Арабското кафене“ показва как арабите прекарват свободното си време – пиейки много сладък ментов чай или кафе. А повярвайте ми, след дълго въртене и многократно губене из лабиринта на медината, ще ви се иска да изпиете едно кафе. Много французи по това време биха приели сцената от кафенето за необичайна и екзотична. Именно заради това и Матис решава, че си струва да бъде изобразена. 

Интересното е, че Матис не се стреми да представи Мароко като най-екзотичната и мистериозната страна, която един европеец някога е посещавал. Точно обратното – той цели да изобрази сцени от ежедневието на мароканците, да покаже как изглеждат най-обикновените хора и какъв е техният начин на живот. Превръща едно на пръв поглед „сиво“ ежедневие в пъстра искра за живот. A Мароко е точно това – дива искра, топъл пустинен вятър, прохладни следобеди в Казабланка и кристално чисто небе над сахарските дюни. Една емоция, която думите трудно биха описали. 

И още ...


Анри Матис носи Мароко още дълго време в сърцето си. Това доказва и кубистичната му картина от 1915-а (две години след като се завръща от арабската страна). И въпреки че няма нищо общо като стил или като цветова гама с предходните картини, импресията е там. Пак виждаме човек с бял тюрбан, тръгнал към близката джамия, вероятно за молитва. Една обикновена сцена от мароканското ежедневие, представена през погледа на един необикновен художник чрез крайно необичайна перспектива. 

Е, и ако това не ни накара да хванем първия възможен полет за Маракеш, не знам какво друго би могло. 

Автор: Маргарита Петрова

 

Ето и 5 портрета, които ни оставят без дъх