Изкуство

Един щастлив човек

Да се занимаваш с това, което обичаш, със сигурност е основна съставка на щастливия живот. А когато любимото занимание е едновременно хоби, професия и призвание, което при това води до успех и реализация – едновременно житейска и финансова – това сигурно е близо до пълното щастие.

Един щастлив човек
Да се занимаваш с това, което обичаш, със сигурност е основна съставка на щастливия живот. А когато любимото занимание е едновременно хоби, професия и призвание, което при това води до успех и реализация – едновременно житейска и финансова – това сигурно е близо до пълното щастие.
 
Мартин Скорсезе е един много щастлив човек. Ретроспективната изложба, посветена на творчеството му, която в момента обикаля европейските музеи, доказва напълно този факт. Това е един визуален разказ за човек, който обича киното от най-ранно детство и е имал страхотния късмет и щастливата съдба да посвети живота си на тази любов.
 
Изложбата разказва за семейството и личния живот на Скорсезе съвсем бегло, затова пък показва как още от дете той фанатично колекционира плакати, сувенири, а по-късно и предмети, свързани със старото кино. Историята на Холивуд не просто вълнува Скорсезе – той активно участва с името и парите си в различни инициативи за съхраняване на архивите на киното. Първоначално инвестирайки в проекти за производство на по-устойчиви киноленти, а след това заедно със Спилбърг, Кубрик, Полак и други режисьори създава Film Foundation – организация, която има за цел съхранение на старите филми и филмовата история. 
 
Признавам си честно, че нямам ясна представа с какво се занимава един кинорежисьор. Знам, че на практика той отговаря за всичко на снимачната площадка и след това, до самия край на процеса, но едва на изложбата за Скорсезе осъзнах каква огромна работа стои зад всеки кадър от неговите филми. Търпеливо и старателно Скорсезе разработва историята във филмите си кадър по кадър в специални тетрадки. За всеки кадър е нарисувано и описано подробно какво се вижда на екрана и колко секунди трае! Честно казано – къртовски труд за нещо, което виждаме за три секунди. Затова пък всеки миг в неговите филми е премислен и заснет така, че да не можем да откъснем очи от екрана. И е така – аз дори не си давах сметка колко много от любимите ми филми са дело на Скорсезе, преди да ги видя събрани всички накуп – от Шофьор на такси и Разяреният бик, през Невинни години, Казино и Бандите от Ню Йорк до Авиаторът и Хюго, в добавка и документалните филми за Ролинг Стоунс и Джордж Харисън.
 
Не само кадрите във филмите на Скорсезе са премислени до последната подробност – така е и с музиката, любовта му към която личи в проектите, свързани с нея. Аз лично бях влюбена години наред в музиката на Питър Гейбриъл от Последното изкушение на Христос, без да съм гледала филма. Невероятен е и монтажът – във филма Разяреният бик всеки кадър от мачовете на ЛаМота е предварително отработен и премислен, с подробно описание и много проби и снимки на грима на Де Ниро и техника на монтиране, заимствана от „Психо“ на Хичкок. Монтажът на филмите на Скорсезе се прави от Телма Шонмейкър и до ден днешен, повече от 40 години и за работата си с него тя е получила три награди Оскар. Изобщо Скорсезе е човек, който обича да работи с един и същи екип, с едни и същи актьори години наред. За мен това подсказва, че той е добър човек и приятел – само това държи хората заедно, във всяка професия.
 
Мога да разказвам още много – за огромната тъмна зала, в която на три киноекрана се прожектират синхронно откъси от различни филми на Скорсезе, за музикалния кът, в който може да се гледат части от документалните му филми и човек просто не може да не запее веднага с Ролинг Стоунс, Боб Дилън или Бийтълс… Изобщо, както каза моят племенник накрая, киното на Скорсезе затова е изкуство, защото всичко в него е направено изкусно.
 
Мартин Скорсезе е широко усмихнат на повечето снимки. Обяснимо е – той очевидно е влюбен в работата си. А аз обичам филмите му. И не само аз.