„Париж-Манхатън“ е типичен момичешки френски филм – закачлив, забавен, романтичен, красив и неангажиращ. Бях чувала за него, защото е правен от дъщерята на великия Клод Льолуш – Софи, което не гарантира нищо повече от известна популярност и леко завишени очаквания, които тя успява напълно да покрие. В този филм има от всичко хубаво и френско в точната доза, така че да е приятно без да нагарча от сладост.
Историята е за чаровната Алис – абсолютна парижанка, дори повече от Амели Пулен – достатъчно е да видите как носи цикламената си рокля с деколтето наопаки и как кара тротинетка с обувки-балеринки, докато небрежно разчорлената й коса се развява след нея… И така, Алис е влюбена в Уди Алън до такава степен, че за всяка житейска ситуация си има подходящ негов цитат или филм. Денят й минава в аптеката със симпатичните й леко луди клиенти, а вечерите са си само нейни, което е толкова идеално, че и през ум не й минава да се обвърже. За това се грижи баща й, който раздава нейните визитки на всеки млад мъж под ръка и създава доста конфузни ситуации. Във филма присъстват още и красивата й майка, очарователната й сестра и племенница и няколко грозни французи с големи носове, грубо плетени пуловери и много чар. А, да, в края присъства и самият Уди Алън.
Историята е за чаровната Алис – абсолютна парижанка, дори повече от Амели Пулен – достатъчно е да видите как носи цикламената си рокля с деколтето наопаки и как кара тротинетка с обувки-балеринки, докато небрежно разчорлената й коса се развява след нея… И така, Алис е влюбена в Уди Алън до такава степен, че за всяка житейска ситуация си има подходящ негов цитат или филм. Денят й минава в аптеката със симпатичните й леко луди клиенти, а вечерите са си само нейни, което е толкова идеално, че и през ум не й минава да се обвърже. За това се грижи баща й, който раздава нейните визитки на всеки млад мъж под ръка и създава доста конфузни ситуации. Във филма присъстват още и красивата й майка, очарователната й сестра и племенница и няколко грозни французи с големи носове, грубо плетени пуловери и много чар. А, да, в края присъства и самият Уди Алън.
Толкова френски филм, че дори и да му спрете звука, пак ще се усмихвате и ще разберете безпогрешно какъв е по народност. Почитателите на Уди Алън пък ще разпознаят доста препратки към неговите филми не само като цитати, но и в самите сцени от филма, в симпатичното и невротично еврейско семейство на Алис и най-вече в гласа на Уди, който звучи в целия филм. Само за момичета – приятно гледане!
