Голямата мозайка на Жозеп Ренау "Връзката на човечеството с природата и технологиите", направена от 70 хиляди елемента, се завърна на един от площадите на Ерфурт след години, прекарани в немилост. Преди години мозайката е демонтирана от стената на културния и развлекателен център на Moskauerplatz в Ерфурт малко преди събарянето на сградата. Творбата е висока 7 м и широка 30 м и изобразява ръце с отворени длани. В лявата длан държи ябълка, а в дясната – различно оцветен многоъгълник.
Явно има промяна във възприемането на изкуството от времето на ГДР, което отново е на мода, макар че беше упреквано в продължение на десетилетия заради идеологическата си тежест и липсата на художествена стойност. В крайна сметка обаче историческата стойност се оказа тази, която привлича любителите на този тип изкуството.
След падането на Берлинската стена развлекателният център, на който е монтирана мозайката, е превърнат в търговски. Постепенно сградата изпада в разруха. Тя е придобита от инвеститор, който се кани да я събори и да издигне на нейно място нова търговска платформа. Под натиск на местни активисти и студенти по изкуствата през 2009 г. мозайката е включена в програмата за опазване на историческото наследство, като се съхранява на склад, докато съдбата ѝ не е поета от фондация, която осигурява и средства за реставрацията ѝ. "През последните три десетилетия много сгради бяха съборени, а изкуството, което беше върху тях, обикновено беше унищожавано заедно с тях", казва Оливър Сукроу, експерт по източногерманско изкуство. "През 90-те години не се разбира стойността на такова изкуство; хората не обръщаха внимание на качеството и го гледаха през призмата на идеологията."
За специалистите един от най-интересните аспекти на този проект е биографията на автора на мозайката – Ренау (1907 – 1982). Той е роден във Валенсия, като е бил генерален директор на Службата за изящни изкуства в републиканското правителство на Испания. След победата на генерал Франко в Гражданската война Ренау е принуден да бяга в Мексико, където се среща с видни представители на мексиканския стенопис, включително Алфаро Сикейрос. През 1958 г., когато Ренау се премества в Източна Германия, търсенето на такова изкуство вече не е толкова голямо, което обяснява и защо ерфуртската мозайка е завършена през 1984 г. след смъртта на автора.
