„Колко сте пораснали!“, възкликваха учителите в един глас, когато се връщахме в училище след лятната ваканция и те знаеха колко много промени се случват в душата на един младеж за три месеца лятна ваканция. Сценаристите и режисьори Джим Раш, Нат Факсон със сигурност си спомнят добре личните терзания по време на летните месеци, защото филмът им „Едно време, онова лято” е наистина реалистичен.
[[quote:0]]Сюжетът е многопластов и в рамките на час и половина ние ставаме едновременни свидетели на една ненужна любовна връзка, на неуспешен опит на главния герой да се запознае с „новия си баща“, да преживее загубата на стария, да се адаптира в малкото курортно градче, където няма познати и приятели и да продължи някак да се развива и расте в цялата тази ситуация. И никак не му е лесно, повярвайте ми.
На 14, когато Дънкан има най-голяма нужда от разбираща майка и авторитет в лицето на баща си, той ще излезе на улицата, за да попадне на място, в което ще открие и двете. Водният лунапарк, в който ще срещне своя нов приятел, се превръща в работното му място и дом, в който бърза да влезе, за да се почувства ценен и подкрепян.
[[more]]Всеки от нас има лято, след което животът ни се дели на „до“ и „после“ и „Едно време, онова лято” е трогателната история на порастващото хлапе, което няма да се гмурне във водовъртежа на събитията и да изгуби себе си. Нещо повече, той ще помогне на майка си да изплува, когато тя има най-голяма нужда от подкрепа.
