Посланието „Може да бъде нарисувано само от луд“, надраскано с молив и едва забележимо в горния ляв ъгъл върху известната картина на Едвард Мунк „Викът“, е написано от самия художник, гласи ново изследване върху неговото произведение. С това се разкрива една от големите мистерии в съвременното изкуство, след като десетилетия наред се предполага, че това е било акт на вандализъм върху картината.
След като сверяват почерка с дневниците и писмата на художника, от Националния норвежки музей разкриват, че Мунк сам е написал скритата в картината фраза. „Написаното без съмнение е дело на Мунк“, заявява Май Брит Гуленг, уредник на музея. „Самият почерк, както и събитията, случили се през 1895 г., когато Мунк показва картината в Норвегия за първи път, сочат в една и съща посока.“ Когато точно той поставя надписа обаче и до днес не е известно.
„Викът“ е едно от най-известните произведения на художника, но през последните години картината все по-рядко е показвана, заради не доброто си състояние, тъй като е крадена два пъти – през 1994 и 2004 г. Затова пък нейната версия, направена от пастели, беше продадена за близо 120 милиона долара на анонимен купувач на търг в Sotheby's в Ню Йорк през 2012 г. – това е световен рекорд за произведение на изкуството дотогава. В България картината е позната като „Викът“, но норвежкото Skrik всъщност е „крясък“ или дори „писък“.
„Вървях по пътя с двама приятели, слънцето залязваше, внезапно небето стана кървавочервено. Спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета. Кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога и усещах един безкраен вик, пронизващ природата“, пише в дневника си самият Мунк за създаването на „Викът“. Мнозина търсят закодирани в нея безпокойство, меланхолия и тревожност, с които се е борил художникът години наред и независимо дали неговите собствени терзания са вдъхновили картината, и до днес тя е символ на екзистенциалната тревожност.
Оригинал или копие – има ли значение?
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...