ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

А можеше днес Ейми да навърши 34...

А можеше днес Ейми да навърши 34...

Когато съобщиха, че Ейми Уайнхаус е мъртва, плаках безутешно и дълго. Чувствах се безсилна, тъгувах истински и в същото време ѝ бях ядосана, че е умряла, но и на всички паразити около нея, които не успяха да я съхранят. Не можех да слушам нейната музика дълго след това.

Миналата година след документалния филм "Ейми" извадих отново албумите ѝ и за пръв път можех отново да се срещна с нея хладнокръвно. Този филм ме накара да разбера, че просто на някои хора животът им е обречен, че има нещо в тях, някакъв ад, който ги кара да се саморазрушават, но не и без участието на близките им… Чувствителни, чудовищно талантливи хора, които са тук, на този свят, като звезди супернова – изгарят за миг и после край. 

Нейният идол Тони Бенет я сравнява с Дайна Уошингтън, Били Холидей и Арета Франклин.
Филмът "Ейми" на режисьора Асиф Кападия е шедьовър – толкова много нови, невидяни лични кадри, показващи върховете и пропаданията на това момиче. Повече от 100 интервюирани души – приятели от детинство, сътрудници, мениджъри, рапъри, продуценти – не си представям по-личен и задълбочен разказ за живота ѝ.

Всяка разказана история на възход и падение е придружена и от фигурата на лошия – в по-голямата част от живота ѝ това е баща ѝ Мич – страхотен джаз фен, но безскрупулен тип, капитализирал славата на дъщеря си дори в моментите, в които е била в рехабилитационен център. Неслучайно той не се асоциира с филма за нея. Майка ѝ Джанис обаче е пред камерата, за да разкаже за хранителните разстройства на Ейми и лошата си преценка за този проблем. Около Ейми няма кой да каже "не". Обществен враг номер едно си остава и до ден днешен съпругът ѝ – Блейк Фийлдър Сивил, който я довършва, закачайки я за хероин и крак. Както често става в изкуството обаче, безумната им връзка е гръбнакът на един от най-хубавите албуми, Back to Black.

Филмът отделя и много внимание на самата Ейми като фактор в собствената си трагичната съдба, особено с решението да назначи промоутъра Рей Косбърт. Именно той я докарва до ръба, настоявайки тя да прави концерти на живо, когато е очевидно, че не е в състояние да стои дори на крака. Идва отказът ѝ да излезе в Белград, първата спирка на отложеното в последствие европейско турне. Един месец по-късно Ейми не е сред живите. "Ейми" не завършва тъжно. Светлинката към края (и помирението ми със смъртта ѝ) са сцените с нейния идол Тони Бенет, който я сравнява с Дайна Уошингтън, Били Холидей и Арета Франклин, и очарователните човешки кадри от заснемането на един от най-красивите дуети, които съм чувала, Body and Soul. Когато Ейми, засрамена, се извинява и притеснява, че не е на нивото му, големият Тони Бенет с благородството на крал казва: "Не се притеснявай, на мен винаги ми отнема време да загрея, бързаш ли за някъде, ще го повторим пак, докато стане". А тя отвръща: "Вие сте моят идол, аз не искам да Ви губя времето, просто не искам, не искам". И той пак я успокоява, за да продължат, защото вижда, че тя има "онова нещо".

В живота на Ейми Уайнхаус можеше да има повече хора като Тони Бенет в онази сутрин, когато песента е записана. Може би всичко би било различно тогава. Онази сутрин тя с лекота, като всяко доверчиво дете, дава най-доброто от себе си, разбирайки че джазът е нейното нещо и че всъщност не е артист за пред 50 хиляди души публика.

Това, което следва, е нищо повече от доказателството, че Ейми не беше просто голяма певица, тя беше най-голямата джаз певица.

 

Save

Save

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.