Изкуство

Ела в Тайната градина

Белият лист е предизвикателство не толкова за таланта и точността на ръката, а за подсъзнанието. Той те кара да разкриеш своите тайни и да се покажеш в някаква светлина. И често накрая изненадваш дори себе си

„Ела в Тайната градина!“ За човек като мен подобна покана е повече от изкусителна. Чудех се каква ще е тази градина и искрено се надявах да не се окаже група за обмяна на съвети за садене на домати и тиквички. Не че имам нещо против саденето, но какво тайнствено може да има в един разсад?

Оказа се, че Тайната градина е място – виртуално, но и реално, където се събират хора, за да оцветяват. Виртуално, за да споделят своите рисунки, а реално – веднъж на месец или два, за да обменят идеи и опит. Съвсем съзнателно не пиша „деца“, защото дори и малчуганите да са добре дошли там, това е група предимно за големи. Не мога да ги нарека „възрастни“, защото никой с хоби като оцветяване няма как да е такъв.

„Тайната градина на рисувателните книги“ е създадена след появата и у нас на две заглавия, превърнали се в световен феномен. „Тайната градина“ и „Омагьосаната гора“ са издадени в 30 държави в невероятния тираж от 1,5 милиона продадени екземпляра до момента. Авторката Джохана Басфорд е истинска магьосница с писеца и сама се определя като “илюстратор и страстен поклонник на мастилото, който предпочита моливи и писалки пред пикселите”. Нейните черно-бели изящни форми дават възможност на всеки да ги превърне в ярки (или пастелни) произведения.

Това са книги за оцветяване, но повярвайте ми, ако досега сте виждали само такива за деца, въображението не може да ви подготви за стотиците миниатюрни детайли, причудливите растения, цветя и всевъзможни животинки, които само чакат да бъдат открити, дорисувани и оцветени.

С над 90 страници изданията изглеждат като възможност да им посветите дори няколко години от живота си. Всяка страница представлява уникална картина с десетки, дори стотици детайли, така че да е предизвикателство дори и за добрите художници.


 

Но най-хубавото е, че „Омагьосаната гора“ и „Тайната градина“ съвсем не са само за художници. А за всички. Дори за такива като мен, които намират изкуството за изключително разтоварващо и вдъхновяващо, но за съжаление след това никой не намира картините им за такива. С две думи, дори за хора с две леви ръце.

Джохана е създала приказен свят с красиви линии и перфектни детайли и е оставила на нас единствено да им придадем цвят. Но не си мислете, че е лесно и нетворческо. Напротив – доказват го десетките интерпретации на участниците в групата „Тайната градина на рисувателните книги“. Невероятно е как от една и съща страница всеки прави неповторима картина. Дори, бих казала, всеки рисува отражение на себе си.

Някои оцветяват в логичните за природата цветове. Други пък експериментират с виолетови листа или електриковозелени цветя. А има и такива, които рисуват единствено в лилаво или в черно. Няма ограничения и правила. Всеки може да бъде различен.[[more]]Истината е, че белият лист е предизвикателство не толкова за таланта и точността на ръката, а за подсъзнанието. Той те кара да разкриеш своите тайни и да се покажеш в някаква светлина – тоест в някакъв цвят. И често накрая изненадваш дори себе си.

Неслучайно повечето хора споделят, че оцветяването им действа успокояващо и разтоварващо. То е начин да забравиш всичко от деня и да потънеш в друга реалност. Поне за малко. Реалност, където страховете и напрежението се стапят. Място, където да си различен. Защото оцветяването е пътешествие към себе си.

Още текстове на Бела можете да прочетете в блога й.