Филм с Жулиет Бинош. Честно казано – не от най-добрите, но не бях гледала скоро нищо с нея и въпреки малко баналния сюжет, почти през цялото време ми беше приятно. Тя е толкова по френски обаятелна, че запълва целия екран и придава някаква особена светлина на всяка сцена.
Бинош играе Ана – журналистка в списание ELLE, която пише статия за две парижки студентки, които си плащат разходите като проституират. Отначало това е просто разследване, интервю, но постепенно Анна се сближава с момичетата и започва да задава лични въпроси. Научава за това какви са клиентите им, че повечето са семейни мъже, които не искат да имат любовница и да изневеряват на жените си, но имат нужда от малко по-нестандартен секс и някой да ги слуша внимателно като говорят за работата си. Самата Ана е част от такова семейство – мъжът й е вечно зает, децата й стоят в стаите си пред компютъра и макар че филмът не е до там банален да покаже собствения й съпруг като клиент на момичетата, това не пречи на Ана да види ясно проблемите в дома си. От друга страна и момичетата не са щастливи, не от работата си, а от това че непрекъснато лъжат, майките им ги подозират, а перспективите пред тях са неясни. А и те отказват да мислят чак до там. Само питаха Ана със завист „Ти имаш ли баня с изглед?“
Това е филмът. Дали баня с изглед или страстен секс. Изглежда човек в един момент просто трябва да реши дали ще остане с едното или с другото. Освен ако не е героиня в „Петдесет нюанса сиво“, разбира се…
Филма може да гледате на Киномания в НДК през ноември.
