Преди няколко години написах два поста – "Кой е най-добрият Дарси?" и "Кой е най-добрият Найтли?", които се радваха на доста голям интерес сред момичетата. Към втория въпрос ме връща новата екранизация на "Ема" на режисьорката Оутъм де Уайлд (какво име, дали не е псевдоним?), оценена не много високо от IMDb, но сравнително благосклонно от мен.

Няма да обиждам вашата интелигентност и да се разпростирам твърде много върху сюжета (всеки фен на Джейн Остин като мен го знае наизуст). Ема на Аня Тейлър-Джой (23-годишната манекенка, която почна с много, ама много независими филми) е прелестна, крехка, чаровна, привлекателна, с чисто лице, високи скули, огромни очи и кокетно нацупени устни – млада, но опитна сватовница, импулсивно и неуморно занимаваща се с живота на другите и грижеща се за своя престарял, но благороден, достолепен и донякъде хипохондричен баща мистър Удхаус (Бил Наи, любим). Поредната ѝ "жертва" е грозноватата, но мила, наивна, доверчива и симпатична Хариет Смит (Миа Гот), сираче, чиито живот успява доста да обърка, стараейки се да ѝ намери подходяща партия. А Хариет отначало си обича бедния, но почтен и мъжествен съсед, а не наглия и амбициозен, но и хубав кариерист отец Елтън (Джош О'Конър).

Джон Флин (помните ли го в образа на Айнщайн или в прехваления Beast?) като братовчеда Джордж Найтли се представя изненадващо солидно и умело, мерейки ръст с Джеръми Нортъм (във филма с Гуинет Полтроу, най-добрия в тази роля!) и Джони Лий Милър (чудесния сериал на BBC). Доблестен, снажен и красив, с фини черти и небрежна модерна прическа, но скован и отстранен, сякаш глътнал бастун, в същото време прям и директен. Любовта им с Ема – флуидите, погледите, езикът на тялото – е видна за нас, но не и за тях двамата, макар че за малко сме разколебани (задължително при Остин) от нейното увлечение по повърхностния и разглезен хубавец и богаташ Франк Чърчил (Калъм Търнър).

Най-важни в "Ема" (и критерий дали режисьорът се е справил) са балът, на който уж нетанцуващият Найтли кани игнорираната и изолирана Хариет, и излетът, където Ема е непростимо нетактична, направо груба и зла. Тук всичко е почти перфектно... Филмът всъщност е толкова добър (без да е явление) и заснет съвременно, но с вкус и такт, че задоволява както die hard фенове като мен, така и абсолютно незапознати с творчеството на Джейн Остин (бях свидетел на това в салона). Не пропускайте да му се насладите!

"Малки жени": брилянтен като книгата