„Присъщият на циганите кич ми е интересен със своята необикновена емоционална сила. Този кич разрушава всички жанрови рамки със съдържащата се в него насмешка. Те не възприемат нищо сериозно и точно това най-много ми допада. Чувствам се като човек, който се е завърнал у дома. Те казват, че живеят никъде – между небето и земята. По някакъв начин това ми напомня за моя собствен живот.”

Думите са на режисьора и музикант Емир Кустурица, наричан още „балканският Фелини”, с неговия свят на екстремни страсти, емоционални изблици, див патриотизъм и душевен катарзис.

Кустурица е роден на 24 ноември 1954 г. в Сараево, тогава все още в пределите на Югославия. Израства в мюсюлманско семейство, което има православни сръбски корени. Още като ученик в средното училище снима късометражни филми, за които е награждаван. Завършва филмова режисура в известната Филмова академия в Прага.

Неговият студентски филм „Герника“, сниман по новелата на сръбския писател Антоние Исакович, печели награда на Фестивала на студентския филм в Карлови вари през 1978 г. По време на следването си режисира и два късометражни филма: „Една част от истината“ и „Есен“. След дипломирането си Кустурица се връща в родната си Босна, където започва професионална кариера в Телевизия Сараево.

Първият му филм „Невестите пристигат“ (1979) предизвиква доста противоречия, след което бива забранен поради „неприкрито третиране на сексуални табута“. По-голям късмет има със следващия телевизионен филм „Бюфет Титаник“ (1980) по едноименния разказ на нобелиста Иво Андрич, като с него печели наградата за режисура на Телевизионния фестивал в Порторож (Словения).

Той е едва 26-годишен, когато към името му е прикрепена неофициалната титла „кинорежисьор на ХХІ век“.

В областта на игралното кино дебютира със „Спомняш ли си, Доли Бел“(1981) по сценарий на Абдулах Сидран. За този филм Кустурица е награден със Златен лъв на Филмовия фестивал във Венеция, както и с награди на ФИПРЕСИ, на Фестивала на югославския игрален филм в Пула (1981) и др.

Своя талант показва и в следващия си филм „Баща в командировка“(1985), също по сценарий на Абдулах Сидран. Тази творба донася на Кустурица Златна палма на Филмовия фестивал в Кан и номинация за „Оскар“ за най-добър филм от неанглоезична страна. Награден е и на няколко фестивала в бивша Югославия, а международната критика му дава Голямата награда за най-добър филм за 1985 г.

През 1989 г. в Кан Кустурица е награден за режисура на филма „Циганско време“ (с оригинално заглавие „Dom za vješanje“). За него печели и специалната награда на Роберто Роселини.

Емир Кустурица е преподавал режисура в Академията за сценично изкуство в Сараево и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от неговите американски студенти, Дейвид Аткинс, му показва сценарий, по който е създаден първият филм на Кустурица на английски език, „Аризонска мечта“ (1993) с Фей Дънауей, Джони Деп и Джери Луис в главните роли. Филмът е награден със Сребърна мечка и Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Берлин през 1993 г.

Следващият филм на Кустурица, „Ъндърграунд“, му донася втора Златна палма на Филмовия фестивал в Кан. През 1998 г. Емир Кустурица отново се връща към любимата си тема за живота на циганите и създава романтичната комедия „Черна котка, бял котарак“, за която получава Сребърен лъв на фестивала във Венеция през 1998 г. През 2003 г. Емир завършва филма „Когато животът беше чудо“, който в английския вариант се казва „The Hungry Heart“.

През следващите години прославилият се по цял свят режисьор работи върху няколко грандиозни проекта: „Мостът на Дрина” , „Духоборци” и „Престъпление и наказание” по Достоевски. За съжаление, нито един от тях не е завършен.

Кустурица се снима и в редица филми като актьор - „Вдовицата на свети Петър”, „Ягода в супермаркета”, „Добродетелен крадец”, „Ермано” и др.).

През последните години режисьорът се е установил в Париж, където живее със семейството си. Той е едва 26-годишен, когато към името у е прикрепена неофициалната титла „кинорежисьор на ХХІ век“. А е на 36, когато вече го познава целият свят и е поканен да преподава кинорежисура в Колумбийския университет в САЩ. Към този момент той вече има педагогически опит благодарение на работа си като преподавател във филмовото училище в Сараево, от която е уволнен заради участието си в пънк рок групата Пушене Забранено.

В повечето от анкетите, проведени във връзка със 100-годишнината на киното през 1995 г., именно Кустурица редом с Тарантино оглавява списъка на режисьорите на XXI век. В интервютата, които винаги охотно раздава, той се самоопределя като рок музикант, който по недоразумение снима филми в почивките между репетициите.

По времето на войната, довела до разделението на Югославия, е недолюбван силно от сърбите заради това, че е мюсюлманин, а пък неговите сънародници от Босна го ненавиждат, защото не го възприемат като истински мюсюлманин. През 1992 г. пламва войната в Босна. Домът на семейството му в Сараево е разрушен, а бащата на режисьора скоро след това умира от сърдечен пристъп. Майка му намира убежище в Черна гора.

Реакцията на Емир Кустурица срещу разделението на Югославия е толкова категорична, че през 1993 г. предизвиква Воислав Шешел, лидер на сръбския ултранационализъм, на дуел в Белград с оръжие по негов избор. Политикът отказва поканата с аргумент, че не би желал да го осъдят за убийството на кинотворец.

След излизането на „Ъндърграунд”, за който Кустурица получава втората си „Златна палма” в Кан, в Босна започват да го наричат чудовище – този път местните власти обвиняват филма в просръбски национализъм.

Кустурица се самоопределя като рок музикант, който по недоразумение снима филми в почивките между репетициите.

После настъпва кризата, последвана от временното му отдръпване от режисурата и бягството в света на музиката с прочулата се вече група Ноу Смоукинг Оркестра – нова версия на Пушене Забранено, с която Кустурица обикаля Европа, и то точно по време на най-голямата обществено-политическа криза в Сърбия през 1999–2000 г., довела до свалянето на Слободан Милошевич от власт. Кустурица болезнено изживява поредния трус в Сърбия, където започва да се връща все по-често и дори се преориентира политически, заставайки зад Борис Тадич и неговата прозападна Демократическа партия.

Българските почитатели на музикалния талант на Кустурица имаха възможност да го приветстват на живо, когато Ноу Смоукинг Оркестра започна световното си турне от зала 1 на НДК в София на 7 февруари 2014 г. През 2001 г. Емир Кустурица засне документалния си филм „Истории на супер 8”, който е неговата искрена изповед в любов към балканския пънк рок.

През 2004 г. големият майстор се завръща в игралното кино с „Животът е чудо”, който му донася наградата за „най-добър балкански филм” на София Филм Фест през 2005 г. Последният филм на Кустурица засега е документалният „Марадона”, представен в Кан през 2008 г.От известно време стабилният брак на Кустурица е доста поразклатен заради връзката му с литовската актриса Ингеборга Дапкунайте, която помним от филма на Никита Михалков „Изпепелени от слънцето”. Но за брак между нея и великия босненец все още не се говори, въпреки че двамата вече се превъплъщават на екрана като съпружеска двойка във филма „Шпионска афера от Студената война”.

През последното десетилетие навлезлият в зряла възраст Кустурица взема и драматично духовно решение – отказва се от исляма и се покръства в православно християнство. Критикуван и отричан, възхваляван и обичан, Кустурица има своята незабравима страница в историята на световното кино и музика.