ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Еуфория: Специално“ - лице в лице с болката

„Еуфория: Специално“ - лице в лице с болката

Снимки: HBO

„Проблемите не са вечни“ е заглавието на първия от двата специални епизода на сериала „Еуфория“, които ни обещаха от HBO точно преди Коледа. И не, в него няма и следа от бляскави светлини, пуловери на еленчета и коледни песни. В него има едно момиче с разбито сърце, което не се движи по ръба на отчаянието, а е в ядрото му и прави поредните опити да се измъкне от него по единствения начин, на който е способно – наркотиците. Ру (Зендея) отново се е свила в суитшърта си, отново посяга към онова, което я измъква от болката, от гнева, от саморазрушението... за малко. Колкото толкова.

Ру, която изглежда още по-малка на фона на огромната празна закусвалня, в която на Бъдни вечер яде палачинки в компанията на Али (Колман Доминго), нейния спонсор, който се опитва да й помогне, да я издърпа от зависимостите й, да й даде надежда, че всяко дъно има край. Но как се оттласкваш от него?

Въпреки че епизодът започва с интимна сцена между Ру и Джулс (която в края на първи сезон я изоставя), в която щастливо си разменят „Обичам те“, наркотиците отново застават на пътя между фантазията и реалността. Щастието трае толкова кратко, за да отвори бързо вратата към поредната порция болка, с която трябва да се сблъска Ру. В думите й „Не планирам да се задържам дълго тук“ се е спотаило цялото отчаяние, на което едно младо момиче видимо не може повече да се съпротивлява.

Разговорът с Али е като едночасова психотерапия, в която ролите на терапевт и пациент непрекъснато се разменят. Убеждавайки Ру в това, че животът има смисъл, споделяйки неговата лична борба със зависимостите, сякаш самият той има нужда да се увери, че болестта му най-после е останала в миналото. Пристрастяването като болест. Нелечима болест, която никой друг не може да определи като такава. Само онези, които се борят с нея. „Всичко ще бъде наред“, казва той. Дали?

Един от най-емоционалните моменти в епизода несъмнено е, когато Али я пита как би искала да бъде запомнена от майка й и сестра й. Ру отговаря: „Като човек, който се постара да се промени, но не успя“. Малко след това Ру вече е в колата на Али, дъждът се стича по прозорците на фона на песента „Аве Мария“, а продължителният кадър на лицето й e като огледало, в което след тази едночасова терапия ние се оглеждаме, за да се изправим лице в лице със собствените си емоции. Защото Коледа не винаги е фанфари и бляскави светлини, често е самота, болка и равносметка, с която никой не иска да се сблъска. Защото, както казва Ру накрая: „Светът е отвратителен, но явно това не пречи не никого.“

 

Кои други сериали гледаме този месец?

 

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...