Изкуство

„Еуфория: Специално“ - лице в лице с болката

Сериалът с два специални епизода по HBO

„Проблемите не са вечни“ е заглавието на първия от двата специални епизода на сериала „Еуфория“, които ни обещаха от HBO точно преди Коледа. И не, в него няма и следа от бляскави светлини, пуловери на еленчета и коледни песни. В него има едно момиче с разбито сърце, което не се движи по ръба на отчаянието, а е в ядрото му и прави поредните опити да се измъкне от него по единствения начин, на който е способно – наркотиците. Ру (Зендея) отново се е свила в суитшърта си, отново посяга към онова, което я измъква от болката, от гнева, от саморазрушението... за малко. Колкото толкова.

Ру, която изглежда още по-малка на фона на огромната празна закусвалня, в която на Бъдни вечер яде палачинки в компанията на Али (Колман Доминго), нейния спонсор, който се опитва да й помогне, да я издърпа от зависимостите й, да й даде надежда, че всяко дъно има край. Но как се оттласкваш от него?

Въпреки че епизодът започва с интимна сцена между Ру и Джулс (която в края на първи сезон я изоставя), в която щастливо си разменят „Обичам те“, наркотиците отново застават на пътя между фантазията и реалността. Щастието трае толкова кратко, за да отвори бързо вратата към поредната порция болка, с която трябва да се сблъска Ру. В думите й „Не планирам да се задържам дълго тук“ се е спотаило цялото отчаяние, на което едно младо момиче видимо не може повече да се съпротивлява.

Разговорът с Али е като едночасова психотерапия, в която ролите на терапевт и пациент непрекъснато се разменят. Убеждавайки Ру в това, че животът има смисъл, споделяйки неговата лична борба със зависимостите, сякаш самият той има нужда да се увери, че болестта му най-после е останала в миналото. Пристрастяването като болест. Нелечима болест, която никой друг не може да определи като такава. Само онези, които се борят с нея. „Всичко ще бъде наред“, казва той. Дали?

Един от най-емоционалните моменти в епизода несъмнено е, когато Али я пита как би искала да бъде запомнена от майка й и сестра й. Ру отговаря: „Като човек, който се постара да се промени, но не успя“. Малко след това Ру вече е в колата на Али, дъждът се стича по прозорците на фона на песента „Аве Мария“, а продължителният кадър на лицето й e като огледало, в което след тази едночасова терапия ние се оглеждаме, за да се изправим лице в лице със собствените си емоции. Защото Коледа не винаги е фанфари и бляскави светлини, често е самота, болка и равносметка, с която никой не иска да се сблъска. Защото, както казва Ру накрая: „Светът е отвратителен, но явно това не пречи не никого.“

 

Кои други сериали гледаме този месец?