Познаваме актрисата Ева Тепавичарова от сцената на Народния театър и от малкия екран. Малцина обаче знаят, че Ева, заедно с двама свои колеги, ръководи Детско театрално студио "Кактус". За него, за таланта на децата и перипетиите, които очакват малките актьори ни разказва Ева днес, в навечерието на новия сезон на театралното студио.
Какво стои зад театрално студио Кактус? Разкажи ни малко повече за него...
Целите ни са няколко - децата да получат отношение към текстовете, с които се работи, да подобрят дикцията си и отношението към говоренето. На следващо ниво - да впрегнем въображението им за целите на театъра, да се научат да работят в екип и да се стремят към индивидуално мислене.
Бихме искали да изградим приемственост от малката към голямата група, като държим групите да не наброяват повече от 15-17 деца. Програмата, по която работим през цялата година, се определя в началото на занятията ни през октомври месец, около Коледа правим една открита репетиция - каним родителите и им представяме начин на работа и постиженията ни дотук.
След това през май месец имаме представление или така нареченото официално представяне на всичко, което сме работили през годината.
В Театрално Студио Кактус работим трима преподаватели – аз, Мила Коларова и Дарик Александров с две групи деца. Разделението на двете групи е възрастово: от 7 до 13 години и от 14 до 17-18 години. Репетициите ни се провеждат в кино Влайкова всяка събота и неделя (без ваканциите) по два часа на ден. И тримата преподаватели сме професионални актьори с опит в работата с деца в други театрални школи от 2008 година. Театрално Студио Кактус създадохме през 2013 година.
[[quote:1]]
Предстои ви нова сесия за набиране на кандидат-актьори. Какви качества трябва да имат те?
Пробата ни за нови деца ще се проведе тази есен на 19.09.2015г. и 20.09.2015г. от 12:00ч. до 13:00ч. на сцената на кино "Влайкова", като за целта децата трябва да подготвят кратък текст наизуст. Единственото условие е те сами да са го подбрали и да искат да се представят точно с него. Качествата, които притежават децата, се разгръщат в процеса на работата. Това, което търсим в началото на нашата среща е спонтаност и желание за изява.
Какво дава театралната подготовка на по-малките деца?
Удоволствие, удовлетвореност от екипната загрявка, дикцията се подобрява, научават се на търпение и внимание към партньорите си, като същевременно разбират, че се цени индивидуалността.
Не е ли твърде рано един родител да прецени дали детето му иска и може да се занимава с актьорство?
Мисля, че всеки сам е добре да прецени кога да заведе детето си, ако то има такова желание. Нашата минимална възрастова граница е 7 години, а по големите деца, тези между 13 и 18 годишна възраст правят избора си сами. За нас остава да подкрепим желанието им да опитат.
Какво трябва да знае един родител, чието дете започва да се занимава с театър?
Добре е да се знае, че отсъствието на децата от занятия пречи на работата на останалите, особено когато сме в по-напреднал етап от репетициите ни. Нашата работа изисква отговорност и екипност.
На теб лично какво ти носи работата с деца? Трудно ли ти е и защо?[[quote:0]]Срещата с децата и с по-големите ученици някак си ме държи по-близо до простотата в театъра. Понякога се налага да обясняваме неща, които самите ние забравяме. Като някакъв коректив са за истина и лъжа. Това е прекрасно и много вълнуващо за нас, преподавателите. Трудностите идват от представите, които са си създали самите деца, гледайки различни телевизионни формати за изява. Обикновено се разминават техните очаквания с нашите изисквания. Стремят се към бързи резултати, които след това в репетиция трудно могат да повторят, но за това се работи и така се формира отношение към детайла и вкус към естетиката.
Вашите деца, на преподавателите, занимават ли се с театър?
Моето дете поиска да бъде в школата, работи съвестно и претърпя доста перипетии. Мина пробата за приема, на която аз прецених, че не трябва да присъствам – бяха другите двама преподаватели Мила Коларова и Дарик Александров. Мисля, че синът ми разбра за себе си доста неща и вече не иска да е актьор. За мен тези, които ще продължат в тази професия, са ясни. В същото време чувствам личен успех и удоволствие от тези, които съм отказала. Звучи парадоксално, но знам, че така те ще открият други мечти, които да следват, а не цял живот да мечтаят за нещо неосъществено и неопитано. И накрая, но не на последно място искам да обърна внимание на по-големите деца тези между 13 и 18 години, с които е изключително предизвикателство да се срещаш и общуваш, тъй като при тях има доста по-осъзнато желание и интерес към театъра. Текстовете, по които ще работим с тях през новата учебна година, ще се изберат според групата, която ще подберем на новия прием.
Всички са добре дошли.
