ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ейми Уайнхаус – момичето, което загуби битката със себе си

Ейми Уайнхаус – момичето, което загуби битката със себе си

Снимка: Papelpop.com

„Изневерих на себе си, знаех, че ще го направя. Казах ти, че съм проблемна. Знаеш, че не съм добра“, гласи припевът на една от най-популярните песни на Ейми УайнхаусYou Know I'm No Good. Днес певицата щеше да навърши 37 години, но остана завинаги на 27, също като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Джим Морисън и Кърт Кобейн. И макар да не се смята за добра, нейната звезда продължава да блести с все по-голяма сила.

Ейми е родена на 14 септември 1983 г. в Лондон. Започва да пее още на 13 години, а специфичният дрезгав тембър й позволява да изгради свое неповторимо звучене. Записва първите си песни на 14. Тогава пробва и наркотици за първи път. На 16 вече има собствен мениджър – Ник Шимански, който по-късно казва: „Цялата история на Ейми Уайнхаус е сага – пълна катастрофа от началото до края. В нея няма победители, всички са губещи“. Близките й описват тийнейджърката като жизнерадостно момиче, но Шамански е категоричен, че още тогава на нея й писвало бързо от нормалния начин на живот и търсела по-силни усещания.

През 2003 г. издава дебютния си албум Frank, който се радва на добри отзиви от критиците заради успешното преплитане на няколко стила – джаз, соул, фънк, рок, блус и R&B. Талантът на Ейми не се побира в ограниченията на един жанр. Промото на албума е съпроводено с турне, но след края му певицата изпитва затруднения да се върне към ежедневния си ритъм. През 2005 г. се разболява баба й, която е нейният идол и най-близкият й човек. Ейми дори си прави емблематичния рус кичур в косата, за да прилича на нея.

През същата година се запознава и с Блейк Фийлдър-Сивил, който по-късно става неин съпруг. Само месец след запознанството им, певицата си прави татуировка на шията с името на Блейк. По-късно го изписва и на гърдите си, а той си татуира Ейми зад ухото.

Мениджърът й разказва, че в този период Ейми започва да пие все по-често и да му звъни посред нощ, за да я прибира от баровете, без да знае къде точно се намира. Връзката й с Блейк задълбочава деструктивното й поведение, защото покрай него започва да употребява хероин и крек. Само няколко месеца след началото на романса им, Блейк се връща при предишното си гадже. Така се ражда и най-големият хит на Ейми – Back to Black, в който пее: “Умирах стотици пъти. Ти се връщаш при нея, аз се връщам към нас“.

Прочетете още...

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...