Френското хуманистично движение през първата половина на XX век променя фотографията завинаги. Фотографията преди и след Втората световна война се нарича „хуманистична фотография“, а нейното сърце са Париж и Франция.
Този стил е характерен за френските фотографи, които са работели в сложен социален и политически климат и са използвали хуманистичните идеологии, за да разкажат своите визуални истории. Най-известните сред тях са Робер Доано, Анри Картие-Бресон и Уили Рони. Това са фотографи-философи, но най-вече репортери, показващи, че животът е хубав въпреки всички трудности. На техните снимки се виждат обикновените хора с техните обикновени дни насред едно ужасно историческо време.
Точно тези фогографии днес ни карат да продължаваме да изпитваме носталгия и да идеализираме Париж като едно щастливо, красиво и специално място.
Willy Ronis, “River boat”, Paris, 1949
Willy Ronis, “Le Petit Parisien”, Paris, 1952
Henri Cartier-Bresson, “Michel Gabriel, rue Mouffetard”, Paris, 1952