Изкуство

Фадо, или истинската душа на Португалия

Изкуство

Фадо, или истинската душа на Португалия

Снимка: Wikipedia

Португалия може да ви изкуши не само с фотогеничното южно крайбрежие, топлите слънчеви дни и вкусните десерти, но и със страстната си музика. А за тази музика не е нужно да разбирате португалски. 

Ако някога ви се е случвало да обикаляте из тесните улички на Лисабон, със сигурност сте посетили или поне сте чували за квартала "Алфама" – люлката на португалското фадо. Тази докосваща душата музика, преживяла десетилетия изпитания, в наши дни прескача границите на Португалия и радва сърцата на милиони фенове по света. А едни от съвременните звезди на фадото – като Карлос до Кармо, Кристина Бранко или номинираната за награда "Грами" Марица – придават нов облик на този емоционално зареден музикален жанр.  Къде са корените на фадото? 

Трудно е да се каже откъде точно произлиза фадото. Мнозина смятат, че корените на тази нежна музика се крият в Бразилия. Когато през 20-те години на XIX век португалски емигранти се завръщат обратно в родината си, те донасят със себе си смесицата между южноафриканската и бразилската музика, акомпанираща танц на име фадо. Това било началото на ритъма на фадо. 

Самата дума “фадо” в превод от латински означава съдба. Съответно музиката разказва за тежката съдба на бедните жители на Лисабон, Порто и други португалски градове. В началото фадото е жанрът на моряците и проститутките, на бедните и потиснати души. Изпълнява се в барове или на площадите под акомпанимента на специална португалска китара и понякога на една или две виоли, а музикантите са облечени в черно – с черни пелерини, панталони, шалове.  С времето се обособява и втори стил на фадото, представян във висшите кръгове на обществото. Млади студенти от аристократичен произход често правят серенади за възлюбените си в ритъма на фадо.  

Но всичко се променя...


След преврата през 1926 година и установяването на диктатурата на Антонио Салазар и  фадото, както всичко друго в държавата, попада в обсега на цензурата. Текстовете трябва да се одобряват предварително и да не съдържат каквито и да е политически елементи. Изпълнителите са задължени да имат разрешително, за да пеят, а пък баровете са поставени под "зоркия поглед" на държавните агенции.  

Точно в тези времена обаче фадото достига до света благодарение на “кралицата на фадото” – Амалия Родригез. Салазар се опитва да популяризира Португалия чрез нейния мек тембър, страстни изпълнения и привлекателна външност. И успява. Амалия Родригез добавя испанско и мексиканско звучене към традиционния ритъм на фадото и привлича вниманието към това музикално съкровище, а когато умира през 1999 г., в страната е обявен тридневен траур. 

Днес фадото преминава през период на прераждане и експериментиране. Освен традиционната китара, много изпълнители включват и пиано, цигулка и дори акордеон, за да придадат ново звучене на тази носталгична музика. Често я комбинират и с елементи от други жанрове – например с рок или с португалска фолклорна музика.  

Ако се разхождате из Алфама, определено посетете фадо бар, за да се насладите на тази нежна, изстрадала музика, разказваща на свой ред за страданията на човека. 

Автор: Маргарита Петрова

 

Нещата, които искам да правя с теб в Лисабон