Заглавието на този филм звучи много по-изразително и вярно на български, отколкото в оригинал, тъй като в английския The Favourite се отнася еднакво и до двата пола, а в случая женският род е ключов. С десет номинации за "Оскар" и няколко стотин (няма грешка) други награди и номинации, това безспорно е един от най-забележителните филми на годината. И без да се обиждаме по женски, но това е история, в която формата силно доминира над съдържанието.
Затова пък каква форма! Филмът е сниман в имението Хатфийлд хаус, което е декор в над 30 филма през последния половин век, но във „Фаворитката“ изглежда особено прекрасно и декадентски разкошно. Особеният маниер на снимане, като в „рибешко око“, събира във всеки кадър почти цялата стая и сред изобилието от гоблени, килими, дърворезба и цветни букети хората просто биха се изгубили. Ето защо любимата ми художничка по костюмите Санди Пауъл (с три оскара зад гърба си и пак номинирана) е намерила гениално решение – всички костюми във филма са черно-бели.
Това е и добро начало за описанието на самите герои, тоест героини. Трите водещи женски персонажа са кралица Ан, нейната фаворитка, любимка и любовница лейди Сара, графиня Марлборо, и братовчедката на графинята, младата и очарователна Абигейл. Трите актриси в ролите са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Емили Стоун, и трите с номинации за "Оскар". Ясно е коя какво играе. Кралицата е болна и капризна, лейди Сара е целеустремена и решителна, а Абигейл е страдаща, но коварна. Трите жени са много по-интересни и неразгадаеми от мъжете във филма, водят по-сложен и смислен живот и определено са далеч по-мъжествени, особено лейди Сара, която през повечето време е облечена с мъжки костюм. На фона на своите черно-бели рокли със строги графични елементи, трите жени са доста пъстри в емоциите си. Мъжете, напротив, с разкошните си перуки, напудрени лица и атлазени жилетки, са наивни и глупави като деца.
Историята е семпла и ясна от петата минута натам – Абигейл се появява в кралския двор при богатата си и по-възрастна братовчедка, за да си проправи с коварство път към сърцето и леглото на кралицата. Този любовен триъгълник, впрочем, е исторически факт, но филмът не се придържа особено много към реалностите на времето. Това е просто един фарс, направен в прослава на жените с много хумор, фанфари, безпощадна ирония и холивудски размах. Достойно по мащаба си творение на режисьора Йоргос Лантимос, досега известен с доста по-скромни и умни филми. И тъй като и най-големият кинорежисьор има право да сбъдне някоя ексцентрична мечта с милионите на Холивуд, тази поне е забавна. И в женски род.
