ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Фестивалът Менар: „Да си жена е грях“

Фестивалът Менар: „Да си жена е грях“

Фестивал "Менар"

Незихе Мухидин е най-несправедливо забравената жена в съвременна Турция. Заслугите й са толкова големи, че е необяснимо как името й е потънало някъде назад във времето, впрочем заедно с имената на останалите нейни съратнички, извоювали политическите права на съвременните турски жени.

Незихе Мухидин се ражда през 1889 година в семейство на просветени родители, а двамата й дядовци са генерали. Тя живее безгрижно в градините на имението на дядо си на брега на Босфора и не е принуждавана от семейството си да се омъжи, каквато е обичайната практика по онова време.

Първите женски списания и статии за правата на жените да избират съпрузите си и да имат думата за собствената си съдба, се появяват в Османската империя през 40-те години на 19-ти век и са гръцки и арменски. Скоро и мюсюлманките подемат тази тенденция. В документалния филм «Да си жена е грях» се показват кадри със статии от тогавашните списания, които са доста забавни – арабски букви и винетки и до тях напълно модерни френски илюстрации. Така или иначе просветителската работа дава своите плодове и в началото на 20-ти век Незихе и съмишленичките й вече имат цяла политическа програма. По онова време е абсурд жена да влезе в парламента, жените дори нямат право на глас, и затова Съюзът на жените решава да издигне кандидатурата на мъж – феминист, защитник на правата на жените. Кампанията се проваля, но в крайна сметка през 1934 година на туркините са дадени избирателни права.

Любопитен факт е, че първата партия в историята на Турция е Женската народна партия, създадена през юли 1923 година. Тя никога не е регистрирана, но изпреварва всички по-късни «мъжки» партии. Незихе и другите жени в партията, а по-късно в Женския съюз, се борят неуморно с книгите и статиите си за равноправие на жените.

Незихе Мухидин умира през 1958 година в психиатрична клиника, останалите жени от партията също угасват в крайна бедност и потъват в забрава. Днес жените в Турция не ги познават и не ги помнят и този красиво направен и много интересен документален филм има за цел да припомни имената им и недовършеното им и до днес дело.  

Фестивалът Менар: „Майчинство“ – за обичта, която не изчезва

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...