ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Фестивалът Менар: Фани Ардан като „Татко Лола“

Фестивалът Менар: Фани Ардан като „Татко Лола“

„Който обича живота, обича и киното – сигурна съм в това“ – казва великата Фани Ардан. В този филм има и от двете – много цвят и живот и много кино, защото киното винаги е приказка. Такава, в която Фани Ардан може да играе всичко, дори мъж.

Зино остава сирак и трябва да намери баща си, за да уреди въпроса с наследството. Баща му ги е напуснал преди 25 години и Зино не го е виждал оттогава. Когато го открива в една танцова школа в провинцията, се оказва, че баща му вече не се казва Фарид, а Лола и е – точно така – Фани Ардан. Импозантна, възрастна (тази година Фани навършва 70), с всичките си бръчки и старчески петна по ръцете, Фани Ардан позволява камерата да се приближава неприлично много до лицето й, да снима отблизо едрите й ръце с късо подрязани нокти и широкия й гръб, да я покаже грубовата и по-грозна отколкото е. Не се сещам коя точно холивудска звезда би се подложила на подобно нещо, без после да се даде "Оскар" и на гримьора й. Тук "татко" Лола  няма никакъв грим, тук всичко е истинско.

Емоциите на Фарид, преживял младостта си в Алжир, затворен в чуждо мъжко тяло, са изписани по лицето на Фани Ардан и през повечето време е абсолютно невъзможно да не й съчувстваме от все сърце. Както пише в рецензията на Variety, остроумно отбелязваща: „Кой мъж не би желал да се превърне във Фани Ардан?“, ако никога не сте гледали филм за трансформацията на транссексуален мъж в жена, това е отлично начало. И по повод отговора на горния въпрос – в кадрите от младостта на Зино, в които се вижда баща му, и на снимките на младите му родители, в които той търси прилики с Лола, се е снимал самият режисьор.

Фани Ардан е гей икона от десетилетия, а и в Европа щастливо са й спестени холивудските спорове дали транс-актьори трябва да играят транс-роли, така че тя е дала всичко от себе си, а знаем, че тя има много за даване. Емоционален, макар и предсказуем през повечето време, чудесен филм, който ни среща с една велика жена. Мисля, че това беше единствената му прожекция на Менар, но се надявам да го видим по-нататък, защото тези истории трябва да бъдат разказвани.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...