„Който обича живота, обича и киното – сигурна съм в това“ – казва великата Фани Ардан. В този филм има и от двете – много цвят и живот и много кино, защото киното винаги е приказка. Такава, в която Фани Ардан може да играе всичко, дори мъж.
Зино остава сирак и трябва да намери баща си, за да уреди въпроса с наследството. Баща му ги е напуснал преди 25 години и Зино не го е виждал оттогава. Когато го открива в една танцова школа в провинцията, се оказва, че баща му вече не се казва Фарид, а Лола и е – точно така – Фани Ардан. Импозантна, възрастна (тази година Фани навършва 70), с всичките си бръчки и старчески петна по ръцете, Фани Ардан позволява камерата да се приближава неприлично много до лицето й, да снима отблизо едрите й ръце с късо подрязани нокти и широкия й гръб, да я покаже грубовата и по-грозна отколкото е. Не се сещам коя точно холивудска звезда би се подложила на подобно нещо, без после да се даде "Оскар" и на гримьора й. Тук "татко" Лола няма никакъв грим, тук всичко е истинско.
Емоциите на Фарид, преживял младостта си в Алжир, затворен в чуждо мъжко тяло, са изписани по лицето на Фани Ардан и през повечето време е абсолютно невъзможно да не й съчувстваме от все сърце. Както пише в рецензията на Variety, остроумно отбелязваща: „Кой мъж не би желал да се превърне във Фани Ардан?“, ако никога не сте гледали филм за трансформацията на транссексуален мъж в жена, това е отлично начало. И по повод отговора на горния въпрос – в кадрите от младостта на Зино, в които се вижда баща му, и на снимките на младите му родители, в които той търси прилики с Лола, се е снимал самият режисьор.
Фани Ардан е гей икона от десетилетия, а и в Европа щастливо са й спестени холивудските спорове дали транс-актьори трябва да играят транс-роли, така че тя е дала всичко от себе си, а знаем, че тя има много за даване. Емоционален, макар и предсказуем през повечето време, чудесен филм, който ни среща с една велика жена. Мисля, че това беше единствената му прожекция на Менар, но се надявам да го видим по-нататък, защото тези истории трябва да бъдат разказвани.
