ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Фестивалът „Менар“: „Градината с наровете“, кино като кръв

Фестивалът „Менар“: „Градината с наровете“, кино като кръв

Избрах си този филм, защото наровете са едни от любимите ми плодове и защото никога не бях гледала филм от Азербайджан. Преди началото на прожекцията и представянето от посланика на страната не знаех колко награждаван е филмът и какъв голям успех е пожънал в целия свят. И да, това е напълно заслужено, но по-важното е, че това е наистина хубав, умен, интересен филм. Точно това кино, заради което ходя на „Менар“. Градината с наровете, снимана във филма в самия разгар на сезона, е огромна и е собственост на Шамил, който живее със снаха си и малкия си внук и се грижи за наровете си съвсем сам. Другите мъже в градчето изглежда по цял ден играят домино в чайната в центъра или работят за местния бизнесмен, който е хвърлил око и на градината с наровете. Разбира се, Шамил няма да даде своята градина, докато е жив и в състояние да я обработва – това отношение към земята не е патент на онази далечна страна и силно свързва филма с подобни истории на родна почва.

Един ден блудният син се завръща – синът на Шамил и баща на внука му се прибира след 12 години в Русия, за да вземе със себе си семейството си, което не е виждал през цялото това време. Последвалите събития са и очаквани, и тъжни, като историята е вдъхновена от далечна прилика с „Вишнева градина“ на Чехов.

И все пак – наровете. Оказа се, поне от този филм разбрах, че нарът е националният плод на Азербайджан. Всяко хранене е съпроводено със сок от нар, на панаирите има състезания за изцеждане на сок, стопаните се хвалят със стоката си, нарът дори се яде като гарнитура по време на хранене. Наровете на Азербайджан са огромни, кърваво червени и са наистина идеален фон за историята. Почти във всяка сцена на филма присъства поне един нар – червен като кръв, мълчалив свидетел на драмата на стария Шамил, снаха му Сара и малкия Джамал.

Иска ми се да напиша, че наровете са оцелели в края на тази история, но в крайна сметка кога за последен път сте яли зряла хубава българска ябълка от някой дядо от Кюстендилско? Този филм е и за да ни напомни за това.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...