ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Фестивалът Менар: „Майчинство“ – за обичта, която не изчезва

Фестивалът Менар: „Майчинство“ – за обичта, която не изчезва

Фестивал "Менар"

В този филм любовта напуска всички. Главната героиня е изоставена от женения си любовник, сестра й е напуснала съпруга си, който все още я обича и се надява, че ще върне семейството си, леля й е вдовица и си спомня с умиление за съпруга си, а приятелката й отнема чужд мъж. Само племенницата й, малката Негар, получава обич от всички и е като малко сърчице, което свързва семейството.

„Майчинство“ се нарича филмът на младата иранска режисьорка Рогие Таваколи и в него символично майчинството е онази обич, която никога не изчезва и която жените в семейството предават една на друга. Възрастната леля, отгледала племенничките си като свои деца и все още тяхна майка в старостта си, когато животът ги връща в дома й. Младата Нава, главната героиня на филма, която безпомощна наблюдава последните дни на сестра си Голнар и остава единствена майка на племенничката си. Дори бащата на малката Негар отстъпва и оставя детето в дома на лелите, защото само у жената обичта изглежда никога не свършва.

Преди прожекцията на филма посланикът на Иран в България каза, че новото иранско кино (след Ислямската революция) е фокусирано върху семейните ценности и жените. Има се предвид официално подкрепеното от държавата кино и този филм е именно такъв. Това наистина е много личен, женски филм, в който няма никакъв социален елемент. От друга страна, за всяка от нас е ясно, че когато емоциите ни завладеят, светът наоколо просто няма никакво значение и ние живеем водени само от чувствата, както са всички жени във филма.

Филмът е сниман в Язд, родният град на Рогие Таваколи, който е обявен за паметник на културата от ЮНЕСКО. Къщите с пясъчен цвят, проходите между сградите, красивите вътрешни дворчета с шадравани и портокалови дървета, плоските покриви над града – всичко това е част от действието, неразделна част от преживяванията на героините и придава на филма една допълнителна меланхолия и очарование. Това беше първият ми филм на тазгодишния фестивал „Менар“ и очаквах именно това – друго кино, друга реалност. Пътешествие за сърцето и ума на голям екран.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...