Изкуство

Фестивалът „Менар“: „Сезонът на нарцисите“, женско кино

Жените на Иран са велики!

Фестивалът „Менар“: „Сезонът на нарцисите“, женско кино

[[more]] Жените на Иран са велики – силно емоционални, оправни, романтични, активни, работещи, подкрепящи се една друга в степен, за която тук можем само да си мечтаем. Същевременно са запазили и някакви трогателни патриархални обичаи – увиват главите си с цветни шалове, обичат да готвят, уважават родителите си и могат да правят какво ли не – плетат, садят цветя и изобщо движат света. Зная, че това вероятно се отнася само до Техеран и изобщо не е представителна извадка, но пък е важно да се знае, че в Иран има и такива жени и че някои от тях правят филми. Всяка година съм дълбоко благодарна на организаторите за женските филми на „Менар“ и за щастие те стават все повече.

„Сезонът на нарцисите“ е в много отношения символично заглавие. Нарцис (Наргис) е името на една от главните героини, но освен това филмът е пълен с тези нежни и красиви цветя, впрочем любимите ми – деликатни, цъфтящи само за няколко дни и готови да се пречупят от най-слабия натиск. Героините във филма също изглеждат деликатни, но това е само привидно.

Забавно, но самата история във филма е разказана точно така, както би я разказала някоя жена, както аз бих я разказала на приятелките си – действието понякога прескача напред-назад без причина, по-емоционалните моменти са подчертани, а други по-маловажни за разказвача са оставени малко неясни, жените са чудесни и до една са положителни герои, а мъжете… Е, мъжете са си мъже – накъде без тях!

Действието се развива привидно в рамките на едно денонощие, макар че в крайна сметка се оказва, че не е така. Две от героините са шофьорки на такси и чрез клиентите си се забъркват в историята. Разумната Гизу, без да иска, качва в колата си известен актьор, когото тя самата не познава. Цялата показност и медиен шум в живота му й се струват точно толкова безсмислени, колкото всъщност са.

През това време красивата Айлар се готви да подари на мъжа, в когото е влюбена, много специален подарък, а той дори не я забелязва.

Наргис, чието име носи филмът, с помощта на непозната възрастна шофьорка търси по улиците на града приятелката си, която е изпаднала в депресия след смъртта на детето си.

Всички тези герои ще се окажат свързани по напълно неочакван начин. Романтичен, забавен и симпатичен, филмът всъщност носи доста сериозно послание, но няма да го издавам за онези, които ще успеят да го видят в рамките на фестивала. И понеже знам, че тази година момчетата от сдружение „Позор“ бяха получили ужасно много ирански филми – специално този е наистина чудесен избор!