Наградите „Златен глобус“ са особено вълнуващи тази година, защото за първи път в историята за тях е номинирана българка! Мария Бакалова, изиграла образа на Тутар - дъщерята на главния герой във филма "Борат 2", ще се бори за приза за най-добра актриса в комедия или мюзикъл. Другите претендентки са Мишел Пфайфър за "Френски изход", Аня Тейлър-Джой за "Ема", Кейт Хъдсън за "Музика" и Розамунд Пайк за "Много ми пука".

Очакваме с нетърпение церемонията на 28 февруари, а дотогава ви предлагаме нашата селекция с фаворити сред номинираните филми. Те са от различни жанрове, но са еднакво вълнуващи и са истинска кинематографична наслада за всеки филмов фен.

„Бащата“

Филмът заслужено е номиниран в категориите за най-добра филмова драма и най-добър сценарий. Главните действащи лица във филма също получиха номинации – Антъни Хопкинс за най-добър актьор в драма и Оливия Колман, изиграла неговата дъщеря, за най-добра актриса в поддържаща роля. Защо „Бащата“ е абсолютен фаворит на наградите тази година? Антъни Хопкинс рядко ни е разочаровал с превъплъщенията си на големия екран, но играта му в този филм показва до каква степен владее актьорското майсторство.

Той играе Антъни (да, с героя споделят едно име) – 80-годишен мъж, страдащ от деменция, който бавно, но безвъзвратно попада в капана на забравата и постепенно губи представа за всичко около себе си, включително и за самия него. Въпреки това гордостта му не позволява да приеме помощ от болногледач, а дъщеря му Ан вече губи търпение и се чувства сякаш не може да продължи да живее нормално заради баща си. За Антъни животът постепенно губи своите цветове и имена, затова той почва да се съмнява във всичко и всички. Неспособен да приеме, че остарява, той се превръща в събирателен образ на хората с млад дух, пристиснати от старостта и всичките й прилежащи предизвикателства.

“Бащата” е дебютният филм на френския писател и драматург Флориан Зелер, eкранизация на неговата едноименна пиеса. Тя определено е заслужила мястото си на големия екран, защото успява да разкаже историята през погледа на Антъни. Затова на моменти филмът е хаотичен, сцените са несвързани и дори самите предмети около него изненадващо сменят местата си. Сякаш сме на гости в неговото замъглено съзнание и наблюдаваме живота през неговите очи...

Впечатли ни и още една драма – вижте на следващата страница