Наградите „Златен глобус“ са особено вълнуващи тази година, защото за първи път в историята за тях е номинирана българка! Мария Бакалова, изиграла образа на Тутар - дъщерята на главния герой във филма "Борат 2", ще се бори за приза за най-добра актриса в комедия или мюзикъл. Другите претендентки са Мишел Пфайфър за "Френски изход", Аня Тейлър-Джой за "Ема", Кейт Хъдсън за "Музика" и Розамунд Пайк за "Много ми пука".
Очакваме с нетърпение церемонията на 28 февруари, а дотогава ви предлагаме нашата селекция с фаворити сред номинираните филми. Те са от различни жанрове, но са еднакво вълнуващи и са истинска кинематографична наслада за всеки филмов фен.
„Бащата“
Филмът заслужено е номиниран в категориите за най-добра филмова драма и най-добър сценарий. Главните действащи лица във филма също получиха номинации – Антъни Хопкинс за най-добър актьор в драма и Оливия Колман, изиграла неговата дъщеря, за най-добра актриса в поддържаща роля. Защо „Бащата“ е абсолютен фаворит на наградите тази година? Антъни Хопкинс рядко ни е разочаровал с превъплъщенията си на големия екран, но играта му в този филм показва до каква степен владее актьорското майсторство.
Той играе Антъни (да, с героя споделят едно име) – 80-годишен мъж, страдащ от деменция, който бавно, но безвъзвратно попада в капана на забравата и постепенно губи представа за всичко около себе си, включително и за самия него. Въпреки това гордостта му не позволява да приеме помощ от болногледач, а дъщеря му Ан вече губи търпение и се чувства сякаш не може да продължи да живее нормално заради баща си. За Антъни животът постепенно губи своите цветове и имена, затова той почва да се съмнява във всичко и всички. Неспособен да приеме, че остарява, той се превръща в събирателен образ на хората с млад дух, пристиснати от старостта и всичките й прилежащи предизвикателства.
“Бащата” е дебютният филм на френския писател и драматург Флориан Зелер, eкранизация на неговата едноименна пиеса. Тя определено е заслужила мястото си на големия екран, защото успява да разкаже историята през погледа на Антъни. Затова на моменти филмът е хаотичен, сцените са несвързани и дори самите предмети около него изненадващо сменят местата си. Сякаш сме на гости в неговото замъглено съзнание и наблюдаваме живота през неговите очи...
Впечатли ни и още една драма – вижте на следващата страница
„Манк“
„Манк“ е големият конкурент на „Бащата“ – тази година, защото се бори в същите категории за най-добра филмова драма и най-добър сценарий. Гари Олдман е номиниран за най-добър актьор в драма, а Аманда Сейфрид – за най-добра актриса в поддържаща роля. Драмата обаче може да се похвали и с още една номинация – за най-добра филмова музика.
Трогателната лента е и сред главните претенденти за „Оскар“ – тя е автобиографична и е дело на Дейвид Финчър, когото познаваме като режисьор, продуцент и консултант по филмите. Този обаче е изключително личен за него, защото е по сценарий на починалия му преди двайсетина години баща, работил дълги години като журналист.
Главният герой е именно журналист – Херман Дж. Манкевич (1897– 1953), наричан накратко Манк. Именно него играе Гари Олдман. Той е кореспондент на "Чикаго трибюн" в Берлин след войната, драматург и театрален критик за сп. "Нюйоркър", което му печели прозвището „Волтер от Сентръл парк“. Причината – езикът му е толкова ловък, остроумен и омайващ, че приковава вниманието читателите и не ги пуска до последния написан ред.
Бляскавият му живот обаче постепенно изчезва, а на негово място се настанява съмнението, забравата и усещането на Манк, че е можел да направи нещо велико, а е пропилял шанса си. Все пак той получава своя заветен шанс – поканен е да напише сценарий за филм, който днес познаваме като кинолегендата „Гражданинът Кейн“. Като трибют към него, „Манк“ също е черно-бял и наподобява „Гражданинът Кейн“ в използваните режисьорски похвати и дори в операторската работа. Обединява ги и нещо друго – вероятно „Манк“ ще стане също толкова значим за киното, като своя предшественик.
И още един трогателен трибют на следващата страница...
"Черното дъно на Ма Рейни"
В края на август миналата година загубихме актьора Чадуик Боузман, познат ни най-вече в ролята си на супергероя Черната пантера. В края на 2020 излезе и последният филм с негово участие "Черното дъно на Ма Рейни", където Боузман е номиниран посмъртно за най-добър актьор в драма, а неговата екранна партньорка Вайола Дейвис ще се бори за приза „Най-добра актриса в драма“.
Филмът показва Боузман в светлина, която малцина са виждали – за много киномани той е бил асоцииран основно със супергеройски филми, но талантът му отдавна е излязъл от всякакви категории. Драмата на Netflix е сред последните, които актьорът е приел по време на четиригодишната си битка с рака на дебелото черво. Историята разказва за чернокожа кралица на блуса Ма Рейни, изиграна от Дейвис, която се опитва да убеди белите си продуценти да й се доверят и да не променят стила и звученето й. Лентата е режисирана от Джордж К. Улф и по сценарий на Рубен Сантяго-Хъдсън, базирана на едноименната пиеса на Август Уилсън.
В нея Боузман наистина е оставил душата си – той играе музикант, който свири на тромпет в групата на Ма Рейни. Той претърпява най-голямата трансформация във филма и е основният двигател на сюжета. През комични ситуации, до спорове на тема религия, в които героят му заявява, че няма Господ, защото ако имаше, щеше да се грижи за чернокожите. Превъплъщението му е толкова удивително и вълнуващо, че по средата на филма сърцето ви се свива, а на финала вече е разбито.
И докато сме на тема музика, следващият ни фаворит е именно „Музика“. Вижте на следващата страница
„Музика“
Филмът е номиниран за Най-добра филмова комедия или мюзикъл, а Кейт Хъдсън ще се бори с Мария Бакалова в категорията „Най-добра актриса във филмова комедия или мюзикъл“. Филмът е продуциран и режисиран от певицата Сиа, а главната роля е поворена на момичето, което играе и повечето й музикални видеа – 18-годишната Мади Зиглър, танцьорка, актриса и автор на няколко книги.
С „Музика“ Сиа прави своя режисьорски дебют, а сюжетът разказва за Зу, изиграна от Хъдсън – свободолюбива бунтарка, която до скоро е продавала наркотици, за да оцелее. След като баба й умира, тя се оказва единственият настойник на своята полусестра на име Мюзик (Мади Зиглър) – тийнейджърка с аутизъм. Зу изпитва затруднения да се грижи сама за себе си, затова грижите за сестра й изобщо не влизат нито в плановете, нито във възможностите й.
Филмът е впечатляващ по същата причина, поради която ни грабна и „Бащата“ – тук също успяваме на надникнем в съзнанието на главната героиня, което е замъглено и изгражда съвсем нов свят, непознат за нас – пълен с фантастични сцени, музика и танци, случващи се единстено в ума на Мюзик.
„Златен глобус 2021“: Исторически номинации за жените в киното
