ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Филмовите плакати, вдъхновени от известни картини

Филмовите плакати, вдъхновени от известни картини

Филмовите плакати са сравнително нова арт форма и много често провокират дилемата какво точно са – изкуство или маркетинг инструмент. Често изглежда, че те не са особено креативни, защото в голямата си част следват една и съща рамка – лице/лица и фон със семпли, силни, набиващи се на очи цветове. Това ограничение донякъде идва от спецификата им – филмовите постери все пак съществуват, за да продават продукт, и трябва да бъдат запомнящи се, лесни за възприемане и най-вече представящи коректно филма. Ето защо не могат да бъдат субективни.

Рядко по отношение на постерите създателите на филми рискуват извън очевидната посока. Затова такива случаи заслужават да бъдат отбелязани. В едни от най-въздействащите филмови плакати всъщност има директни или не толкова директни „цитати” от работа на други художници, създали шедьоври. Резултатът е впечатляващ, разгледайте ги.

"За цветнокожите момичета" (Тайлър Пери, 2010) – Композиция в червено, синьо и жълто (Пийт Мондриан, 1935-1942)

 

"Райски дни" (Терънс Малик, 1978) – Къща до релсите (Едуард Хопър, 1925)

 

"Семейната сбирка на Мадеа" (Тайлър Пери, 2006) – Мерилин принтове (Анди Уорхол, 1960)

 

"Генезис" (Кристофър Нолан, 2010) – Над морската мъгла (Каспър Давид Фридрих, 1818)

 

"Писък" (Уес Крейвън, 1996) – Викът (Едвард Мунк, 1893)

 

"Падането" (Тарсем Синг, 2006) – Лицето на Мей Уест (Салвадор Дали, 1934-1935)

 

"Екзорсистът" (Уилям Фридкин, 1973) – Империята на светлината (Рене Магрит, 1953-1954)

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.