Филмовите плакати са сравнително нова арт форма и много често провокират дилемата какво точно са – изкуство или маркетинг инструмент. Често изглежда, че те не са особено креативни, защото в голямата си част следват една и съща рамка – лице/лица и фон със семпли, силни, набиващи се на очи цветове. Това ограничение донякъде идва от спецификата им – филмовите постери все пак съществуват, за да продават продукт, и трябва да бъдат запомнящи се, лесни за възприемане и най-вече представящи коректно филма. Ето защо не могат да бъдат субективни.
Рядко по отношение на постерите създателите на филми рискуват извън очевидната посока. Затова такива случаи заслужават да бъдат отбелязани. В едни от най-въздействащите филмови плакати всъщност има директни или не толкова директни „цитати” от работа на други художници, създали шедьоври. Резултатът е впечатляващ, разгледайте ги.
"За цветнокожите момичета" (Тайлър Пери, 2010) – Композиция в червено, синьо и жълто (Пийт Мондриан, 1935-1942)
"Райски дни" (Терънс Малик, 1978) – Къща до релсите (Едуард Хопър, 1925)
"Семейната сбирка на Мадеа" (Тайлър Пери, 2006) – Мерилин принтове (Анди Уорхол, 1960)
"Генезис" (Кристофър Нолан, 2010) – Над морската мъгла (Каспър Давид Фридрих, 1818)
"Писък" (Уес Крейвън, 1996) – Викът (Едвард Мунк, 1893)
"Падането" (Тарсем Синг, 2006) – Лицето на Мей Уест (Салвадор Дали, 1934-1935)
"Екзорсистът" (Уилям Фридкин, 1973) – Империята на светлината (Рене Магрит, 1953-1954)
Елена Миланова
Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата My Italian Days.
;void(0);){kind=link}
